Определение № 5523 от 01.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4287/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. С определение №4115, постановено на 17.09.2025г. от тричленен състав на ВКС, ІІ г.о. по гр.д.№2554/2025г. е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от А. Н. А., С. М. Я., М. М. Б., П. М. Б., Л. П. Б., П. П. А. и А. Н. Е. молба вх.№25001251/29.01.2025г. за отмяна на влязло в сила решение №1602/30.03.2023г., постановено по гр.д.№15358/2021г. на Софийски градски съд, с което постановеното от първоинстанционния съд е отменено и вместо това признато за установено по отношение на молителите, че В. М. и Д. М. са собственици на основание изтекла в периода от м.11.2000г. до м.11.2010г. придобивна давност в режим на съпружеска имуществена общност на поземлен имот с идентификатор [№] по КК на [населено място]. Определението е обжалвано от А. Н. А., С. М. Я., М. М. Б., П. М. Б., Л. П. Б., П. П. А. и А. Н. Е. чрез процесуалния им представител адв.П. В. от САК, с искане да бъде отменено и подадената от тях молба за отмяна бъде разгледана по същество. За неправилна считат констатацията на тричленния състав на ІІ г.о. на ВКС, че твърдените от тях като нови обстоятелства са възникнали преди постановяване на крайния съдебен акт по делото (20.08.2024г.), като поддържат, че от съществено значение е обстоятелството кога са узнали за тези нови обстоятелства. Поддържат, че едва в края на месец ноември, 2024г. са разбрали, че след предоставяне на правото на собственост върху имот от общинския поземлен фонд №103016 по КВС в землището на Долни Б. на наследниците на общия наследодател Е. И. Д. с Решение №511/10.10.2000г. на ПК-К., през месец октомври 2000г. е извършен въвод във владение, но за този въвод в архивната преписка на наследниците понастоящем не се съхранява протокол за този въвод. В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответниците В. П. М. и Д. Г. М. изразяват становище, че частната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да достигне до извода,че подадената от А. Н. А., С. М. Я., М. М. Б., П. М. Б., Л. П. Б., П. П. А. и А. Н. Е. молба за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, тричленният състав на ІІ г.о. на ВКС е приел, че твърдените от молителите като „нови“ обстоятелства са възникнали преди постановяването на крайния съдебен акт, поради което срокът за отмяна по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК е започнал да тече от датата, на която той е постановен - 20.08.2024г. и молбата е подадена след изтичането на тримесечния преклузивен срок. За пълнота на изложението е отбелязано, че представеният към молбата документ - писмо от Общинска служба Земеделие „Източна“ от 06.12.2024г. не сочи на дата на въвод във владение в имота на наследниците на Е. Д., а обратно - сочи, че липсват данни в архивите на ОСЗ-Източна за извършен въвод във владение, от което е направен извод, че липсва обосновка на соченото основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е неясно вкаква връзка се представядокументът и какви релевантни нови обстоятелства установява. Така изложените съображения за недопустимост на производството за отмяна на влязло в сила решение следва да бъдат споделени изцяло по причина, че производството за отмяна като извънреден способ за извънистанционен контрол може да бъде проведено само при наличие на доводи за някое от изрично посочените в процесуалния закон основания. Ако молителят поддържа наличие на порок на съдебния акт, който не може да бъде подведен под някое от тези основания, респ. от представените с молбата за отмяна доказателства твърдяното основание за отмяна не се обосновава, производството е недопустимо. В случая, както правилно е приел и тричленният състав на ВКС, чието определение се обжалва, в подадената молба за отмяна се навеждат доводи, че след влизане на решението в сила молителите са узнали, че след предоставяне правото на собственост върху имот от общинския поземлен фонд №103016 по КВС в землището на Д. Б. на наследниците на общия наследодател Е. И. Д. с Решение №511/10.10.2000г., през месец октомври 2000г. е извършен въвод в имота и едва тогава на 04.12.2024г. А. Н. А. е подала заявление с вх.№ПО-15-16948/04.12.2024г., с което иска да бъде издадено удостоверение за въвод във владение на имота. С молбата за отмяна обаче е представено удостоверение №ПО-15-16948-1/06.12.2024г., в което е посочено, че същото е издадено относно заявление, заведено в ОСЗ-Източна с вх.№ПО-15-16948/20.05.2024г. (а не както е посочено в молбата въз основа на заявление от 04.12.2024г.) и освен това в удостоверението е посочено, че в архивната преписка на наследниците не се съхранява протокол за въвод във владение. Наред с това следва да се отбележи, че в кориците на делото се съдържа представено от ответниците по молбата удостоверение №ПО-15-10114/22.08.2019г. с идентично отбелязване, а именно, че за имот №103016 по КВС на Долни Б., идентичен с ПИ 22304.7987.16 по КККР на [населено място], не се съхранява протокол за въвод и скица. Категорични в този смисъл са констатациите, че обстоятелството, че протокол за въвод в преписката не се съхранява, е било известно на спорещите страни още в хода на съдебното дирене по делото. Именно това обстоятелство се удостоверява от представения с молбата за отмяна писмен документ, т.е. срокът за подаване на молба за отмяна е започнал да тече от момента на влизане на решението в сила (20.08.2024г.) и е изтекъл на 20.11.2024г. Молбата е подадена на 29.01.2025г., т.е. след изтичането на предвидения в чл. 305, ал.1 т. 1 ГПК срок. От съществено значение в случая е и обстоятелството, че доказателства в подкрепа на съдържащото се в молбата за отмяна твърдение, че въвод във владение е бил извършен на посочената от молителите дата, не са представени (в представеното писмено доказателство изрично се сочи, че протокол за въвод не се съхранява), с оглед на което при постановяване на обжалваното определение, в съответствие с приетото в ТР №7/31.07.2017г. по тълк.д.№7/2014г., тричленният състав на ІІ г.о. на ВКС е приел, че наличие на соченото основание за отмяна не се и обосновава, което само по себе си има за последица недопустимост на същата. По изложените съображения Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение