Определение № 480 от 13.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 172/2025 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на А. К. М. и И. Г. М. и молба на “ЛИОН ТРЕЙДИНГ” ООД, ЕИК[ЕИК], за отмяна на определение № 14546/20.09.2024 г. по в.ч.гр.д. № 9596/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което са оставени без уважение частните жалби на И. М. и на А. М. против определения № 20116483/21.02.2024 г. и съответно № 20117704/ 11.03.2024 г. по гр.д. № 38644/2016 г. на Софийски районен съд, с които на основание чл. 402 ГПК е отменено допуснато обезпечение на предявените от всеки от тях искове. В молбата за отмяна на А. К. М. и И. Г. М., основана на хипотезата по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, се излагат доводи, че атакуваното определение на СГС е неправилно. Постановено е от съдебен състав, по отношение на който е съществувало основанието по чл. 22, ал.1, т. 5 ГПК за отстраняване от делото на съдия Р. Н., която като докладчик по първоинстанционното гр.д. № 38644/2016 г. на СРС е постановила определения от 11.08.2016 г. и от 04.05.2017 г. за допускане на обезпечителните мерки, както и решението по спора. Развива се тезата, че с това е нарушен принципът за справедлив съдебен процес по отношение на частните жалбоподатели и настоящи молители, което е довело до ограничаването/лишаването им от участие в производството. В молбата на “ЛИОН ТРЕЙДИНГ” ООД се въвеждат доводи, че атакуваното определение на Софийски градски съд подлежи на отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като дружеството, което е ищец в производството по гр.д. № 38644/2016 г. на СРС, не е конституирано като страна във въззивното частно гражданско дело поради пропуск на съда. В резултат на това нарушение е било лишено от възможност да участва в производството и да изрази становище по подадените частни жалби от другите двама ищци. Делото е останало неизяснено от фактическа страна, а постановеният съдебен акт е неправилен. Ответникът по молбите за отмяна “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД оспорва същите като недопустими и съответно като неоснователни. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 307 ГПК, намира следното: Всяка от молбите за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, но е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на отмяна по чл.307 ГПК. Отмяната е извънреден способ за защита срещу влезлите в сила неправилни съдебни решения, с който се цели да бъде преодоляна формираната сила на пресъдено нещо на такъв акт и да бъде възстановена висящността на исковото производство. В случая се претендира отмяна на определение на Софийски градски съд за оставяне без уважение на частните жалби на И. Г. М. и на А. К. М. срещу първоинстанционните съдебни актове на СРС, с които е отменено на основание чл. 402 ГПК допуснато обезпечение на предявените от всеки от тях искове чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 275/2015 г. по описа на ЧСИ Г.. Съгласно задължителните постановки на т. 6 на Тълкувателно решение от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска, не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК. Атакуваното определение по чл. 402, ал. 2, изр. 2 вр. с чл. 274, ал. 1 ГПК е постановено в рамките на обезпечителното производство и не разрешава материалноправен спор между страните със сила на пресъдено нещо. Същото не е от очертаната по-горе категория съдебни актове и е изключено от предметния обхват на извънредния процесуален способ по глава 24 от ГПК. Защитата срещу него се изчерпва с предвидения в ГПК инстанционен контрол. По изложените съображения настоящият състав намира, че подадените молби за отмяна се явяват недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,