Определение № 354 от 04.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3557/2013 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. Г. З. чрез адв.Ц. М. срещу определение от 11.03.13г.по гр.дело № 5228/12г.на Софийски градски съд.С него е потвърдено определение,с което е оставена без разглеждане подадената от същата страна молба за отказ от иска като недопустима поради постъпването й след постановяване на въззивното решение. Ответникът по частната жалба СО-Район”М.” счита,че е неоснователна. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото, приема следното: С определението на въззивния съд е оставена без разглеждане попадена молба за отказ от иска,постъпила след постановявяне на въззивното решение,поради липса на правомощие на този съд да обезсили собствения си съдебен акт. Обжалването на това определение е недопустимо.Частната жалба е подадена срещу акт,който не прегражда по-нататъшното развитие на делото с оглед възможността на страната да обжалва въззивното решение с касационна жалба,нито в закона е предвидено изрично обжалването му,т.е.не е от категорията определения по чл.274 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Действително в чл.233 ГПК е предвидена възможност ищецът да се откаже от спорното право във всяко положение на делото,както и когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция,обжалваното решение се обезсилва.В случая е постановено въззивно решение,което не е обжалвано,поради което и по направения отказ от иска нито въззивният съд,нито касационният съд /поради липса на подадена жалба/ не могат да се произнесат по същество.Затова и определението на въззивния съд не подлежи на обжалване с частна жалба. След като законът не допуска правото на обжалване, неправилното посочване от въззивния съд не създава висящност на касационното производство. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.