Определение № 1182 от 14.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 871/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Т. В., ЕТ „Магнум А. В.“, Н. М. М. и Т. Б. М. срещу определение №568 от 20.07.2023 г., постановено по ч.гр.д. №264 по описа за 2023 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е оставена без уважение частната им жалба срещу връщането на жалба вх. № 08795 от 1.2.2023 г. по изпълнително дело № 20148790400665 по описа на ЧСИ В. П. с рег. № 879. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, по функционалната компетентност за разглеждане на жалбата приема следното: А. Т. В., ЕТ „Магнум А. В.“, Н. М. М. и Т. Б. М. са подали жалба вх. № 08795 от 1.2.2023 г. против постановлението за разпределение на постъпили суми, издадено на 27.01.2023 г. по изпълнително дело № 20148790400665 по описа на ЧСИ В. П. с рег. № 879. С разпореждане от 27.02.2023 г. Частният съдебен изпълнител е върнал жалбата поради неотстраняване на нейните нередовности в дадения срок. Ловешкият окръжен съд с обжалваното пред настоящата инстанция определение е оставил без уважение частната жалба срещу разпореждането на частния съдебен изпълнител. В определение № 127 от 27.02.2024 г. по гр. д. № 53 по описа за 2024 г. Великотърновският апелативен съд е приел, че компетентен да разгледа частната жалба срещу определението на Ловешкия окръжен съд е Върховният касационен съд, поради което е прекратил производството и е препратил жалбата на настоящия съд. Съставът на ВКС констатира, че предмет на обжалване е било разпределението на събраните по изпълнителното дело суми, по който предмет окръжният съд се произнася с решение съгласно чл.463, ал.1 от ГПК. За разлика от производството по жалбите срещу другите действия на съдебния изпълнител, решението на окръжния съд по разпределението подлежи на обжалване пред апелативния съд според чл.463, ал.2 от ГПК. Същата функционална подсъдност е налице и когато частният съдебен изпълнител е разпоредил връщането на жалбата, както е в конкретния случай. След като Ловешкият окръжен съд се е произнесъл по законността на връщането на жалбата, актът му също подлежи на контрол по реда на чл. 463, ал. 2 ГПК от съответния апелативен съд, чието определение ще е окончателно/ т.2 на ТР № 3 от 12.07.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2005 г. на ОСГК и ТК/. В този смисъл е практиката на ВКС, съдържаща се в определение № 599 от 19.09.2011 г. по ч. т. д. № 509/2011 г. на I ТО на ВКС. Цитираното от Великотърновския апелативен съд определение № 60246 от 12.08.2021 г. по ч. гр. д. № 1998/2021 г. на IV ГО на ВКС е неотносимо към настоящия случай, защото касае различна хипотеза-обжалване на постановление за възлагане, по което решението на окръжния съд е окончателно. В настоящия случай предмет на контрол е разпределението на суми, събрани по изпълнителното дело, за което процесуалният закон изрично предвижда обжалване на решението на окръжния съд пред съответния апелативен съд. По тези съображения производството пред настоящата инстанция трябва да бъде прекратено и частната жалба следва да бъде върната на Великотърновския апелативен съд за произнасяне съобразно функционалната му компетентност. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение