Определение № 1798 от 28.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1047/2024 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 303 и сл. ГПК, образувано по молба на „Полимери“ АД (н) за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязло в сила решение № 535/30.05.2014 г. по т. д. № 2268/2013 г. на Варненски окръжен съд, с което е уважен предявен от синдика на „Полимери“ АД (н) срещу това дружество и срещу „Полимери инвест“ АД иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. Синдикът на „Полимери“ АД (н) оспорва молбата. При извършената проверка за допустимост по реда на чл. 307 ГПК съдът прие следното. Молбата е подадена от легитимирано лице - ответник по иска, уважен с решението, чиято отмяна се иска. Основана е на твърдения, подлежащи на квалификация по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, а именно, че молителят е бил лишен от възможността да участва в производството, доколкото не е узнал за същото поради допуснати нарушения на правилата за призоваване. Поддържа се, че при извършена от синдика злоупотреба с процесуални права (посочил за призоваването на молителя адрес, до който молителят няма достъп, със съзнанието, че на този адрес личното връчване е невъзможно) допуснатите нарушения се изразяват в това, че при връчване на исковата молба дружеството не било търсено на адреса по различно време в продължение на един месец, а освен това съобщението не било изпратено до вписания в търговския регистър адрес на управление на изпълнителния директор (търговско дружество), вместо което както първоначалното съобщение, така и призовката за съдебното заседание и съобщението за решението били връчени по реда на чл. 50, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 1 ГПК чрез залепване на уведомление. По отношение на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК се твърди, че за атакуваното решение молителят узнал на 09.01.2024 г. след запознаване на пълномощник с документите по делото. Молбата за отмяна е подадена на 21.02.2024 г. От страна на ответника по молбата се възразява за пропускане на срока с твърденията, че от 12.04.2017 г. молителят се представлява от физическото лице Е. Б. в качеството на управител на „Финансова-клирингова къща Сконто Съксес“ ООД, член на Съвета на директорите и законен представител на молителя. Поддържа се, че същата е узнала за решението още към м. септември 2014 г., когато молба за отмяна била подадена от другия ответник „Полимери инвест“ АД чрез представляващия Н. Б., доколкото към този момент е била и член на СД и също представляваща „Полимери инвест“ АД, както и доколкото е общоизвестно, че двете физически лица са съпрузи. С допълнителна молба от 23.05.2024 г. ответникът възразява за пропускане на срока и на основание факта, че атакуваното решение е било известно на молителя и към м. януари 2016 г., когато копие от това решение молителят е приложил като доказателство по друго производство. От изисканото и приложено т. д. № 1284/2016 г. на ВКС, I т. о., се установява, че същото е било образувано по подадена от „Полимери“ АД (н) на 18.01.2016 г. молба по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на решения по т. д. № 1132/2012 г. на ОС-Варна. Установява се също, че в самата молба молителят изрично се е позовал на сега атакуваното решение по т. д. № 2268/2013 г. и е представил копие от него като доказателство, приложено към тази молба за отмяна. Следователно молителят е узнал за решението, чиято отмяна се иска, най-късно на 18.01.2016 г. Срокът по чл. 305, ал. 1, т. 5 вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е изтекъл на 18.04.2016 г., поради което подадената на 21.02.2024 г. молба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. С тези мотиви съдът