Определение № 770 от 18.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 3474/2013 г.
ВКСII търговско отделение18.11.2013 г.докладчик Мария Славчева
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 415 от 18.06.2013 г. по ч.т.д.№ 2577/2013 г. на Върховен касационен съд, ТК, I т.о. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Образувано е по частна жалба на Б. Д. Б. от [населено място] срещу Определение № 415 от 18.06.2013 г. по ч.т.д.№ 2577/2013 г. на Върховен касационен съд, ТК, I т.о. В частната жалба са въведени доводи, че обжалваното определение е неправилно, поради което се иска отмяната му. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи, във връзка с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Частната жалба по същество е неоснователна. Правилно с обжалваното определение предходният състав на ВКС, ТК е оставил без разглеждане като процесуално недопустима подадената от жалбоподателя частна жалба. Предмет на същата е определение на Пловдивския окръжен съд по в.гр.д.№ 455/2013 г., с което е оставено без уважение искането му за назначаване на нова съдебно-графологична експертиза. Така постановеното определение е по движение на делото и е оттегляемо, тъй като не разрешава спора по същество. Правилни са в тази връзка изводите, направени със сега обжалваното определение, че постановеният от окръжния съд съдебен акт не е от категорията на определенията по чл.274 ГПК, тъй като няма характера на преграждащо хода на производството, нито е предвидена изричната му обжалваемост. Преценка за законосъобразността му може да бъде направена при последващ инстанционен контрол на решението, с което спорът е разрешен по същество. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
Цитирани разпоредби
4- чл. 274 ГПК
- чл. 275, ал. 1 ГПК
- чл. 278, ал. 1 ГПК
- чл. 274, ал. 2