Определение № 120 от 13.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1492/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. Д. К., [населено място] чрез адв. П. Щ. срещу разпореждане № 5485/18.12.2014 г. по гр. д. № 300/2006 г. на Разложки районен съд. С обжалваното разпореждане е върната молба за отмяна на влязло в сила решение № 2157/12.04.2011 г. постановено по гр. д. № 300/2006 г. на Разложки районен съд. Съдът е приел, че не са изпълнени указанията за внасяне на дължимата държавна такса и поради това е върнал молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. При подаване на молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, независимо от способа за извършване на делбата, обжалваемият интерес се определя от стойността на дела в съсобствения имот и на основание чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата, дължимата в случая такса е в половин размер от тази за първоинстанционното производство. С решение № 2157/12.04.2011 г. постановено по гр. д. № 300/2006 г. на Разложки районен съд, с което е извършена делба на процесните имоти чрез разпределянето им в дялове по реда на чл. 292 ГПК /отм./ молителят К. е осъден да заплати държавна такса в размер на 5901 лв., а с разпореждане №3370/01.08.2012 г. е постановено издаване на изпълнителен лист за тази сума. Следователно дължимата държавна такса за подаване на молба за отмяна е в половин размер от тази за първоинстанционното производство или в случая сума в размер на 2950 лева. На молителя са дадени точни указания за внасянето и по сметка на ВКС. Той не е внесъл определената държавна такса, не е направил надлежно искане за продължаване на срока за внасяне посочената държавна такса или пък искане за освобождаване от внасяне на таксата с представяне на съответните за това доказателства. При това положение не са отстранени нередовностите на молбата за отмяна и правилно администриращият съд е постановил връщането й. Критерият за определяне на държавна такса е ясно определен в Тарифата /чл. 18, ал. 1/, съдът се е позовал на посочения нормативен акт, поради което възражението в частната жалба за неяснота относно основанието за определяне на размера държавната такса по молбата за отмяна е неоснователно. Дължимата държавна такса за подаване на молба за отмяна е 50% от таксата дължима за първоинстанционното производство върху обжалваемия интерес. По изложените съображения Върховният касационен съд, II г. о.