Определение № 1387 от 08.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 752/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на „Ен Пи Си Трейд“ЕООД, [ЕИК], чрез адвокат А. Тодорова, срещу определение № 7899/10.10.2022 г., постановено по адм.д.№ 6850/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Наведени са доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушение на материалния закон. Счита се, че оспореният административен акт не е изключен от съдебен контрол, тъй като чл.125а, ал.14 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) предвижда приложимост за неуредени въпроси по издаването на документите по ал. 1 и решенията за отказ по ал. 11, разпоредбите на глава пета, раздел I от АПК. Иска се отмяна на процесното определение и присъждане на разноски. Ответната в производството страна - началник на Районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" (РС"ПБЗН") - Костенец към Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (РД"ПБЗН") -София, не е представил отговор по жалбата в срока по чл.232 от АПК. Върховният административен съд, пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, поради следните съображения: С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на „Ен Пи Си Трейд“ЕООД против решение за отказ за издаване на становище за съответствие с правилата и нормите за пожарна безопасност рег. № 317/28.06.2022 г., на обект "Газостанция - склад за енергийни продукти", с адрес гр. Долна баня, ул. •••, издадено на основание чл. 125а, ал. 11 вр. ал. 1, т. 3 от ЗМВР от началника на РС"ПБЗН" - Костенец. Видно от преписката жалбата на дружеството срещу решението за отказ е била подадена направо до съда, като оспорване по административен ред не е било провеждано и липсва произнасяне на по-горестоящия административен орган За да постанови оспорваното определение, първоинстанционният съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като атакуваният акт не подлежи на оспорване пред съд. Намерено е, че с разпоредбите на чл. 125а, ал. 15 и ал. 17 от ЗМВР изрично е изключен съдебният контрол върху отказите на органите по пожарна безопасност и защита на населението, постановени на основание чл. 125а, ал. 11 от ЗМВР да дадат становища по чл. 125а, ал. 1, т. 3 от ЗМВР за съответствие с правилата и нормите за пожарна безопасност на обекти, инсталации и съоръжения и други документи, когато това е предвидено в нормативен акт. Този извод е мотивиран с нормата на чл. 125а, ал. 15 от ЗМВР, съгласно която решенията за отказ по ал. 11 могат да бъдат оспорени по административен ред пред непосредствено по-горестоящия административен орган, за което се прилагат разпоредбите на глава шеста от АПК, с изключение на чл. 88, ал. 3, чл. 90, ал. 1 и 2, чл. 91, ал. 2, чл. 93, ал. 2 – 5, чл. 97, ал. 5 и чл. 98, ал. 2 АПК, а оспорването не спира изпълнението, освен ако непосредствено по-горестоящият административен орган разпореди друго. След тази преценка е намерено, че законодателят е регламентирал в същата разпоредба възможност за оспорване на решенията за отказ само по административен ред, а чл. 125а, ал. 17 от ЗМВР изрично и цялостно изключва съдебния контрол. Определението е валидно, допустимо, но неправилно. Не могат да бъдат споделени изводите на АССГ, че за този вид актове не е предявена изобщо възможност за обжалване по съдебен ред. Разпоредбата на чл. 125а, ал. 17 от ЗМВР предвижда, че единствено при оспорване по административен ред решението на непосредствено по-горестоящия административен орган не подлежи на оспорване. Тя обаче, не забранява съдебния контрол когато оспорване по административен ред не е било проведено, както е в случая. След като изрична забрана липсва за тези актове, аргумент за допустимост на жалбата на „Ен Пи Си Трейд“ЕООД против решението за отказ за издаване на становище за съответствие се извежда от общата клауза на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Р. България, според която гражданите и юридическите лица могат да обжалват пред съдилищата всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон. В случая изричното посочване в чл. 125а, ал. 17 от ЗМВР е единствено за решението на непосредствено по-горестоящия административен орган постановено при обжалване по административен ред, но нито ал. 17, нито ал. 15 на чл. 125а изключват съдебния контрол, когато административно обжалване въобще не е било провеждано. Чл. 125а, ал. 15 от ЗМВР също не забранява оспорването по съдебен ред, тъй като законодателят при предвиждането на административното оспорване е използвал думата „може“, която не установява недвусмислено, че това е единствената възможност за оспорване и че обжалването по съдебен ред е недопустимо. С оглед на всичко изложено обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия от същия съд. По разноските следва да се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК.