Определение № 89 от 12.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 492/2021 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна жалба от М. П. Й., С. М. С. и „Медико Плюс-2“ ООД гр.София, представлявано от управителя Т., чрез процесуалния представител адвокат П. против определение № 11942 от 2.10.2020г. по ч.гр.д.№ 1851/2020г. на състав на САС, в частта с която е оставена без уважение молбата им за допълване на определение № 11711 от 20.07.2020г. в частта му за разноските за разликата над присъдените 950лв.до претендираните 2850лв. Жалбоподателите считат постановеният акт в обжалваната част за неправилен и желаят да бъде отменен, а въпросът разрешен по същество с уважаване на направеното искане. Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата частна жалба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира същата за допустима /подадена е в законоустановения срок и от лице което има правен интерес от обжалване/ и основателна. Съображенията: С определение № 11711 от 20.07.2020г. по ч.гр.д.№ 1851/2020г. САС е оставил без разглеждане подадена частна жалба без да се произнесе по своевременно направеното искане от всеки един от тримата ответници за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 950лв. След като е постъпила нарочна молба за това, със сега обжалваното определение № 11942, по реда на чл.250 ГПК, САС е допълнил постановения акт, като е присъдил сумата от 950лв. В мотивите си е посочил, че независимо, че с всеки от ответниците по жалбата е бил подписан отделен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено адвокатско възнаграждение от по 950лв., в съответствие с логиката на процесуалния закон и принципа на добросъвестност, след като е бил подаден само един отговор, следва да се присъди еднократно сумата от 950лв. В подадената частна жалба, жалбоподателите изразяват становището си, че след като е установено, че е уговорено и е реално заплатено от всеки един от ответниците адвокатско възнаграждение от по 950лв., то съгласно чл.78, ал.3 ГПК, същото следва да им бъде присъдено. При наличие на законовите предпоставки е ирелевантно дали тримата ответници са упълномощили един и същ или различни процесуални представители и дали е изготвен идентичен или различни отговори. Настоящият съдебен състав споделя доводите на жалбоподателите. Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски. С т.1 от ТР № 6/2013г. по т.д.№ 6/2012г. беше разяснено, че се присъждат разноските, чието извършване е доказано. Когато ответник по делото е договорил и заплатил адвокатско възнаграждение в брой, като този факт е отразен в представения по делото договор за правна помощ /който в тази част има характер на разписка/, съдът не може да откаже присъждане на сумата. Единствената възможност, при която съдът може да присъди по-нисък размер на разноските, съгласно чл.78, ал.5 ГПК, е при направено възражение от насрещната страна за прекомерност и след като съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай подобно възражение не е неправено, поради което актът на съда, с който е оставено без уважение искането за присъждане на цялата установена като реално заплатена сума е неправилен и следва да бъде отменен. Изложените доводи /за наличие на един отговор, при сключени договори от трима ответници с един и същ процесуален представител/, според състава, не могат да обосноват незачитане на законоустановеното право на разноски. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение