Определение № 368 от 19.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 203/2024 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2, изр.второ ГПК, образувано по частна жалба, подадена от Н. Б. К. срещу определение № 1314 от 13.12.2023г. по ч.т.д № 1602/22023г. на ВКС, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане на основание чл.274,ал.4 ГПК подадената от К. частна касационна жалба против определение № 446 от 18.07.2023г. по ч.гр.д.№ 574/2023г. на Апелативен съд София. Апелативният съд е потвърдил определението от 29.05.2023г. по т.д.№ 627/2023г. на СГС, с което е оставена без разглеждане молбата за освобождаване на ликвидатора на СД „Н.-К.“ и назначаване за ликвидатор на Н. К. по съображения, че не се твърди и не се установява молителят да има качеството на съдружник в събирателното дружество, за да сезира съда с искане по чл.266,ал.4 ТЗ. С частната жалба се иска отмяна на атакуваното определение на касационната инстанция като неправилно. Посочва се, че съображенията за неправилност на определението на САС са изложени в частната касационна жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Частната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок, но е неоснователна. В синхрон с трайноустановената съдебна практика са изводите в обжалваното определение на ІІ т.о. на ВКС, че производството по чл.266,ал.4 ТЗ за освобождаване на ликвидатор на търговско дружество, с каквато молба е сезиран СГС, е охранително производство. Отказът за издаване на охранителния акт по чл.595 ГПК подлежи на обжалване пред апелативния съд - чл.606 ГПК, но актът на апелативния съд не подлежи на последващ касационен контрол. В мотивите към т.9 на Тълкувателно решение № 5 от 1207.2018г. по тълкувателно дело №5/2015г. на ОСГТК на ВКС изрично е предвидена необжалваемостта на съдебния акт на апелативния съд, с който е потвърден отказ на окръжен съд за вписване в регистрите на юридическите лица. Това разрешение е приложимо и към хипотеза, в която окръжният съд е оставил искането за вписване без разглеждане поради отсъствието на предпоставките по чл.600 ГПК и неговият акт е потвърден от апелативния съд. В цитираното тълкувателно решение е посочено, че изключенията от правилото за необжалваемост на съдебния акт пред ВКС следва изрично да бъдат предвидени в закона. В разпоредбата на чл.266,ал.4 ГПК такава възможност за касационно обжалване на акта на апелативния съд не е предвидена. Практиката на касационната инстанция, създадена в процеса на прилагане на ТР №5/2015г. по отношение на искане по чл.266,ал.4 ТЗ е безпротиворечива и съобразена в атакуваното определение. Законосъобразен и изводът, че не подлежи на обжалване въззивно определение по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване - чл.274,ал.4 ГПК. Аргументите на частния жалбоподател, към които той препраща, са относими към тезата му за наличие на процесуална легитимация да иска вписване на промяна в обстоятелствата относно ликвидатора на събирателното дружество - въпрос, чието разглеждане не може да бъде пренесено пред касационната инстанция поради изчерпания инстанционен контрол. По изложените съображения, ВКС, състав на ТК, І т.о.