Определение № 3656 от 14.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2687/2025 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадено от Столична община искане за спиране на изпълнението на въззивно решение №862/19.06.2025г. по в.гр.д.№70/2025г. по описа на САС, потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което Столична община е осъдена да заплати на Ц. Н. Б. на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от деликт, настъпил на 22.12.2023г., ведно със законната лихва, считано от 22.12.2023г. до окончателното плащане, както и сумата от 1 788 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди (разходи за лечение) от деликт, настъпил на 22.12.2023г., ведно със законната лихва, считано от 27.12.2023г. до окончателното плащане и разноски по делото. С искането е представена и покана за доброволно изпълнение, изпратена до Столична община от частен съдебен изпълнител М. Б., от която се установява, че въз основа на изпълнителен лист от 02.07.2025г. по гр.д.№70/2025г. по описа на Апелативен съд-София, е образувано изпълнително дело №20258380404482. В молбата се посочва, че срокът за подаване на касационна жалба срещу въззивно решение №862/19.06.2025г. по в.гр.д.№70/2025г. по описа на САС за Столична община изтича на 30.07.2025г., тъй като съобщението за решението е получено на 30.06.2025г. Предвид обстоятелството, че Столична община вече е получила покана за доброволно изпълнение, се иска изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение да бъде спряно предвид предстоящото подаване на касационна жалба. Искането на Столична община за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение №862/19.06.2025г. по в.гр.д.№70/2025г. по описа на САС, е неоснователно, поради следното: Както е предвидено в чл. 282, ал. 1 ГПК, подаването на касационна жалба не спира изпълнението на решението, като съгласно чл. 282, ал. 2 ГПК жалбоподателят може да поиска спиране на изпълнението на въззивното решение при посочените в разпоредбата предпоставки. От анализа на тези разпоредби може да бъде направен извод, че изпълнението на невлязло в сила съдебно решение може да бъде спряно само след като касационната жалба е подадена. Процесуалният закон не допуска възможност за спиране на изпълнението на невлязло в сила решение като обезпечителна мярка за обезпечаване на предстоящо подаване на касационна жалба, т.е. на жалба, с която съдът все още не е сезиран. ВКС разполага с правомощието да се произнесе по такова искане след подаването на жалбата, т.е. след като висящността на спора е пренесена пред касационната инстанция. Указания за представяне на доказателства, че касационна жалба е подадена, в хипотеза като настоящата е недопустимо да бъдат давани, тъй като това би довело до недопустимо от закона ограничаване на срока за касационно обжалване. В настоящия случай по делото не са представени доказателства да е била подадена касационна жалба срещу въззивно решение №862/19.06.2025г. по в.гр.д.№70/2025г. по описа на САС, като в искането изрично е посочено, че подаването на такава жалба е предстоящо, поради което следва да се приеме, че подаденото от Столична община искане за спиране на изпълнението на въззивно решение №862/19.06.2025г. по в.гр.д.№70/2025г. по описа на САС, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение като преждевременно. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение