Определение № 9798 от 08.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8913/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. П. Л. против определение № 7525 от 10.06.2026 г., постановено по адм.д. № 94/2026 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли за отмяната му. Ответниците не изразяват становище по частната жалба. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд гр. Варна оставя без разглеждане жалбата на С. П. Л. против извършено на 18.11.2024 г. действие на началника на СГКК гр. Варна за изменение на КРНИ за ПИ с идентификатор 10135.5401.3304, с което като собственик е вписан В. Д. Т. и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат съдът констатира, че със заповед от 19.10.2012 г. Областния управител на област с административен център Варна одобрява ПНИ на с.о. „Боровец-север“, землище кв. Галата, община Варна, в който новообразуван имот 3304 е записан в регистъра като собственост на наследниците на А. Н. С., а със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на административен район „Аспарухово“ – Варна, община Варна, област Варна. В така одобрената КК новообразуван имот № 3304 по ПНИ е интегриран с издадената от началника на СГКК-Варна заповед № КД-14-03-1897/23.07.2013 г., като в КР също е бил записан като собственост на наследниците на А. Н. С. с документ за собственост – Решение на ПК № 879/8.05.2002 г. Правото на собственост на жалбоподателя върху имота е възстановено със заповед от 05.10.2022 г. на кмета на Район „Аспарухово“. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че по повод подадено заявление от В. Д. Т. на 18.11.2024 г. е извършено изменение на кадастралния регистър за ПИ с идентификатор 10135.5401.3304 като заедно с наследниците на А. Н. С. е вписан и В. Т. като собственик на имота. В последствие със заявление от 07.11.2025 г. до СГКК-Варна С. П. Л. иска изменение на КР за ПИ с идентификатор 10135.5401.3304, като изменението е допуснато и в Кадастралния регистър за ПИ с идентификатор 10135.5401.3304 е вписан и С. П. Л. с документ за собственост Заповед № Г-Пр-175/5.10.2022 г. на кмета на Район „Аспарухово“. При тези данни съдът приема, че жалбата срещу вписването на В. Т. в КРНИ за ПИ с идентификатор 10135.5401.3304 на 18.11.2024 е недопустимо, тъй като към тази дата С. Л. не притежава качеството на заинтересувано лице и независимо, че правото на собственост е придобито преди тази дата, то липсва вписване в КРНИ. Приема, че последващото вписване на жалбоподателя в КРНИ на 17.11.2025 г. води до влизането в сила на извършеното предходно изменение на КР, с което Т. е вписан в КР като собственик на ПИ с идентификатор 10135.5401.3304. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда за недопустимост на оспорването. За жалбоподателят не е налице правен интерес да оспорва вписването му в КРНИ на 17.11.2025 г. по подадено от него заявление за това, тъй като искането на същия е удовлетворено и актът е благоприятен за С. Л.. Последващото вписване на жалбоподателя в КРНИ за ПИ с идентификатор 10135.5401.3304, при предходно вписване на Т., е в хипотеза на дублиращи се права на собственост върху имота - чл. 53, ал. 2 ЗКИР, т.е. налице е спор за материално право, който следва да се реши по гражданскоправен ред. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че производството по делото е образувано по жалба на С. Л. против действия на началника на СГКК гр. Варна, обективирани в уведомление от 16.12.2025 г. по подадено заявление от 07.11.2025 г., състоящи се в изменение на КРНИ относно ПИ с идентификатор 10135.5401.3304. С разпореждане № 1172 от 30.01.2026 г. съдът указва на жалбоподателя да посочи изрично кой е обжалвания административен акт, като с молба от 09.02.2026 г. (л. 52) С. Л. изрично посочва, че оспорва вписването на В. Т., извършено на 18.11.2024 г. в КРНИ, като собственик на ¼ ид.ч. на ПИ с идентификатор 10135.5401.3304. Съдът се произнася именно предвид така направеното уточнение. Ето защо доводите в частната жалба в обратния смисъл са неоснователни. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд и на основание 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК, второ отделение,