Определение № 480 от 10.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 3758/2013 г.

Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] срещу определение № 2324 от 25.07.2013 г. по в.ч.гр.д.№ 2044/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено Разпореждане от 07.03.2013 г. по ч.гр.д.№ 3447/2013 г. на Пловдивския районен съд за незабавно изпълнение на Заповед за изпълнение № 2340 от 07.03.2013 г., издадена по заявление на частния касатор въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК за изпълнение на парично задължение на И. Г. П. от [населено място] и е обезсилен изпълнителния лист от 08.03.2013 г., издаден въз основа на заповедта за изпълнение. Частният жалбоподател поддържа, че при постановяване на определението са допуснати съществени процесуални нарушения, а допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Ответната страна И. Г. П. изразява становище за недопустимост и неоснователност на касационното обжалване. Претендира разноски по делото. С определение № 758 от 14.11.2013г. настоящият състав е спрял производството по делото до произнасянето от ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013 г. С постановяване на ТР № 6 от 18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. основанието за спиране е отпаднало, поради което е налице хипотезата на чл.230, ал.1 ГПК за възобновяване на производството по делото. Върховният касационен съд, ТК, състав на Второ отделение приема, че частната жалба е подадена от надлежна страна в процеса в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, но същата е процесуално недопустима. Съгласно разясненията, дадени в т.8 на ТР №4 от 18.06.2014 г. по т.дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, определенията на въззивните съдилища, постановени в заповедното производство не подлежат на касационен контрол, с изключение на определенията, срещу които има подадени частни жалби по чл.274, ал.2 ГПК, с които се оставят без разглеждане частни жалби, какъвто не е настоящия случай. По изложените съображения частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане поради процесуалната й недопустимост. С настоящото определение само се констатира необжалваемостта на съдебния акт, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което то не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Независимо от изхода на делото разноски на ответника не се присъждат, тъй като от представения договор за правна помощ и съдействие не може да се направи извод, че адвокатското възнаграждение е уговорено за настоящето производство. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение