Решение № 3879 от 20.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9993/2013 г.

Решение № 3879 от 20.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9993/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби на зам. Директора на дирекция "ОДОП" Пловдив и на Мариян Тимотеев Киров с ЕТ "Мариян-Киров-78" гр. Асеновград. Касационният жалбоподател - зам. директор на дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, оправомощен със заповед № 147/15.02.2013 г. за периода на отсъствието на титуляра и предвид представен болничен лист - обжалва Решение № 1057/15.05.2013 г. на Административен съд /АС/ Пловдив по адм. дело № 1773/2010 г. на АС Пловдив в частта, в която е отменен ревизионен акт № 160901468/25.05.2010 г. на старши инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив. Излага касационни оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Счита за необосновани изводите на съда, че ревизираното лице /РЛ/ не е получавало приходите от дейността на дружества, регистрирани по ЗЗД. Претендира за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което изцяло да се отхвърли жалбата на лицето срещу издадения ревизионен акт. Претендира са присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Мариян Тимотеев Киров с ЕТ "Мариян-Киров-78" гр. Асеновград чрез процесуалния си представител адв. Костов, оспорва основателността на жалбата на директора на дирекция "ОДОП" Пловдив. Касационният жалбоподател Мариян Тимотеев Киров с ЕТ "Мариян-Киров-78" гр. Асеновград, действащ чрез процесуалния представител адв. Костов, обжалва Решение № 1057/15.05.2013 г. на АС Пловдив по адм. дело № 1773/2010 г. на АС Пловдив в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № 160901468/25.05.2010 г. на старши инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив. Излага касационни оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и материална незаконосъобразност. Счита, че констатациите на приходните органи са само относно придобити обороти от едноличния търговец, и не касаят придобити доходи от физическото лице, както е прие съдът. Евентуално счита, че неправилно не са приспадани от придобити доходи нормативно признати разходи в размер на 25% и дължими ЗОВ. Претендира за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което изцяло да се отмени ревизионният акт. Претендира за присъждане на разноски. Ответникът по тази жалба - директор дирекция "ОДОП" Пловдив - взема становище за неоснователността й. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, подадена от директора на дирекция "ОДОП" Пловдив и за неоснователност на касационната жалба, подадена от Мариян Тимотеев Киров с ЕТ "Мариян-Киров-78". Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил № 160901468/25.05.2010 г. на старши инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 556/28.07.2010 г. на директор на дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, относно определени данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. С решението си АС Пловдив е отменил РА в частта му относно определените данъчни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размера им над 16 819, 65 лв. данък и над 2020,712 лв. лихви като е отхвърлил жалбата на лицето в останалата й част. Приходните органи, в ревизионно производство проведено по реда по реда на чл. 122 и сл. ДОПК поради наличие на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК, са определили данъчна основа за облагане по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. въз основа на оборота от дейността на осем дружества /"Джесика" "Демар", "Гранит-ПД", "Дети""Авто-комерсиал", "Евро-БГ", "Ауто транс", "Експрес 2007"/, регистрирани по ЗЗД от пълномощника Мариян Киров чрез неистински пълномощни, като в две от тях - "Джесика" ДЗЗД и "Демар" ДЗЗД ЕТ "Мариян Киров-78" е и съдружник съответно с 50% и 1% участие, няма представителна власт по отношение на кое да е от дружествата. Дружествата действат като ДЗЛ на таксиметрови шофьори, които им отдават под наем автомобилите си и на чието име са регистрирани касовите апарати. Оборотът на дружествата е установен въз основа на справки - пътни книжки и отчети - за пробега на таксиметровите автомобили към фирмите и съответно за оборота - в общ размер 2 136 664,96 лв. с ДДС /1 780 554,13 лв. без ДДС/, от който са извадени изчислените разходи за горива /742 997,57 лв./. Тази данъчна основа /1 037 556,56 лв./ е намалена с размера на декларираната загуба от дейността на едноличния търговец, при което от получената сума от 1 017 053,58 лв. са приспаднати ЗОВ и е получена сума в размер на 1 016 247,18 лв., върху която е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 152 437 лв. и лихва. Приходните органи са приели, че реален собственик и на осемте дружества е РЛ, за което и за финансиране на дейността му като ЕТ, се е формирал облагаем доход от дейността на тези дружества. Като основание за провеждане на ревизия по особения ред приходните органи посочват основанията по чл. 122, т. 2 и 4 ДОПК - наличие на данни за укрити приходи или доходи и липса на счетоводна отчетност. За да отмени частично РА съдът е обсъдил и ценил събраните доказателства в ревизионното производство, както и допълнително събраните в съдебното производство доказателства и доказателствени средства - писмени, вкл. потвърдена присъда № 197/09.05.2012 г. на РС Пловдив, гласни - св. Пехливанова, Бочев, Димитров и Златков, заключения на СТЕ и ССчЕ. Съставът на АС Пловдив е приел на първо място, че са налице основанията за провеждане на ревизия по особения ред, а оттам и че фактическите констатации в РА се считат за верни до доказване на противното, с оглед на което е разпределил доказателствената тежест в процеса. С оглед на установените обстоятелства, че осемте дружества по ЗЗД, регистрирани с неистински пълномощни от Киров, в две от които същият е съдружник и предвид данните за получавани средства от таксиметровите шофьори, недекларирани и неосчетоводявани като приходи, съдът е приел, че са налице сочените основания по чл. 122 ДОПК. Тези изводи на съда са обосновани. Те не са предмет на наведените от страните касационни оплаквания като при служебна проверка касационният съд намира тези изводи и за материално законосъобразни. По спорния въпрос относно размера на укритите приходи, които следва да се включат в приходното салдо на подлежащата на облагане данъчна основа за годината съдът е приел на първо място за недоказан изводът на приходните органи, че Киров е лицето, което е получавало оборотите от дейността на осемте дружества по ЗЗД. Приема за доказано, че Киров е получавал парични средства от таксиметровите шофьори, упражнявали дейността си от името на тези дружества, в размери между 60 лв и 100 лв. месечно от всеки един от тях. Съдът е приел осреднена месечна сума на прихода от всеки шофьор от 80 лв., при което е счел, че за годината получените и укрити приходи от РЛ са в размер на 133 440 лв. /139 шофьора х 80 лв. х 12 месеца/. Определил е данъчна основа за облагане сумарно между приходите на ФЛ и на едноличния търговец, след приспадане на разходите от дейността на ЕТ и ЗОВ. Не са приспаднати нормативни разходи и предоставяни суми на трето лице /Пехливанова/. Данъкът по чл. 48 ЗДДФЛ върху така формираната данъчна основа е определен в размер на 16 819,65 лв., до който размер е потвърден РА и над който размер съответно е отменен РА. Наведените касационни оплаквания в жалбата на директора на дирекция "ОДОП" Пловдив са за необоснованост и материална незаконосъобразност. Конкретно, данъчният директор намира за необосновани изводите за недоказаност на констатацията в РА, че целият оборот от дейността на осемте ДЗЗД е постъпвал в патримониума на Киров, който според приходните органи е реалният собственик на дружествата, получаващ оборота от дейността им. Оплакването е неоснователно. Въпреки, че РА се ползва с презумптивна вярност на констатациите си, касационният съд намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че по силата на събраните доказателства е установено противното, т. е. оборено е твърдението, че целият оборот е приход за РЛ. Както се посочва и от касатора преки доказателства в полза на твърдението на приходните органи така и не събрани по делото. Сочените от касатора са само косвени и водят до извода, че дружествата са развивали таксиметрова дейност /според пътните книжки, отчетите и свидетелските показания/. Тези дружества са регистрирани с неистински пълномощни от Киров, но последният не е техен собственик или представляващ. В тази връзка съдът правилно е приел, че по силата на чл. 413, ал. 2 НПК вр. с § 2 ДОПК - влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: 1. извършено ли е деянието; 2. виновен ли е деецът; 3. наказуемо ли е деянието. В тази връзка наказателният съд е приел, че Киров е невиновен за деянията, в които е обвинен - съзнателно използване на неистински официални и частни документи - нотариално заверени пълномощни за регистрация на осемте дружества, данъчни декларации, отчети, баланси и други документи на тези дружества, или да е съставял неистински частни документи - искания до НАП като управител или от името на същите дружества. В мотивите на присъдата е посочено, че движещата сила на дружествата е бил не Киров, а лицето Пехливанова. Изводът е, че в подкрепа на констатациите на приходните органи, че Киров е представлявал дружествата, че той е получавал за себе си целият оборот от дейността им и съответно, че печалбата е постъпвала в неговия личен патримониум, не са събрани доказателства, а съгласно и приетото от наказателния съд - тези констатации са и оборени. Като е достигнал до същия извод първоинстанционният съд е постановил обосновано и законосъобразно. Не е доказано получаването на приходи в размера над тези, получавани лично от Киров, месечно, от всеки от таксиметровите шофьори, поради което правилно РА е отменен частично. Наведените касационни оплаквания от касатора Мариян Киров като ЕТ "Мариян Киров-78" са за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материална незаконосъобразност. Твърди, че съдът се е произнесъл свръхпетитум, тъй като е установил задължения за физическото лице Киров - доходи от услуги, извършени с личен труд, каквито данъчни задължения не са били установени в РД и съответно в РА, установяващи приходи от извършена от ЕТ таксиметрова дейност и съставляващи обороти на таксиметровите автомобили. Не оспорва фактическите изводи на съда, че Киров като ФЛ е получавал парични средства от таксиметровите шофьори /139 броя/ във връзка с използване на регистрирани ДЗЗД за дейност по таксиметрови превози, но счита че така получаваните суми не са част от установените с обжалвания РА допълнителни доходи. Евентуално счита, че осредняването на получените месечни суми е неправилно, както и че е следвало да бъдат приспаднати нормативни разходи по чл. 29, т. 4 ЗДДФЛ и ЗОВ. Оплакванията са неоснователни. Не е спорно и е установено въз основа на събраните доказателства, че РЛ лично е получавал през цялата 2008 г., ежемесечно от всеки от таксиметровите шофьори /139 броя/, суми в размери между 60 и 100 лева. Не са събрани доказателства лицето да е действало в чужда полза или от чуждо име, поради което обосновано е прието, че така получените суми са негов личен приход, който не е деклариран и съответно не е обложен с данък. При определяне на размера на получения приход съдът е процедирал правилно, приемайки за база на изчисление 80 лв. като осреднена месечна сума. Тази сума, макар и приблизителна, е определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК и се явява най-точна и близка като размер до реално получаваните от лицето доходи. Така получените от ФЛ Киров средства са облагаеми по чл. 48 ЗДДФЛ и подлежат на деклариране и облагане ведно с доходите от дейността на регистрирания ЕТ. ЕТ не е отделен субект и с доходите от тази дейност се формира обща данъчна основа за облагане. Доколкото обаче доходите не са от стопанска дейност като ЕТ не се прилага разпоредбата на чл. 29 ЗДДФЛ, поради което преди облагането с данък не следва да се приспадат нормативно определени разходи за дейността или ЗОВ. Неоснователно е и твърдението, че в РД, респективно в РА, са установявани задължения от приходи само за едноличния търговец, не и за физическото лице. С РА е извършена проверка и са установени задължения от приходите на Киров, включително и като регистриран ЕТ. Както вече се посочи формираната годишна данъчна основа за облагане е една, тъй като субектът е един и същ. С регистрацията на едноличен търговец не се формира отделен правен субект, а се създава правна възможност за разширяване на правосубектността на физическото лице чрез осъществяване на стопанска дейност. От друга страна няма пречка АС Пловдив, действайки като инстанция по съществото на спора, да извърши преценка и да формира собствени фактически изводи относно качеството, в което се получават приходи от лицето. Доколкото няма данни - счетоводни и други - тези приходи да са осчетоводявани при търговеца, то правилен е изводът, че тези приходи не са част от оборота на едноличния търговец. С оглед неоснователността и на двете касационни жалби в касационното производство не се присъждат разноски в полза на коя да е от страните. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на осмо отделение