Определение № 3181 от 29.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 2341/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Блу пойнт“ ЕАД против определение № 1603/26.06.2024 г. по ч.гр.д. № 631/2024 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е оставена без разглеждане частната жалба на същата страна против определение № 265 474/09.10.2023 г. по гр.д.№ 16026/2018г. на Софийски градски съд. Със същото, в производство по реда на чл. 248 ГПК, с изменение на определение № 264 191/21.07.2023г. по същото дело, с което е прекратено производството по предявени от „Юробанк България„ЕАД, в качеството на процесуален субституент на „ Блу Пойнт„ ЕАД искове, с правно основание чл. 134 ЗЗД вр. с чл. 87 ЗЗД и чл. 191 ЗЗД, са присъдени в тежест на „Юробанк България„ЕАД, съответно - в полза на ответниците по делото, разноски в размер на 45 900 лева. Жалбоподателят оспорва решаващия мотив на съда, че не разполага с правен интерес да предяви частната жалба срещу определението по чл. 248 вр. с чл. 78 ГПК, тъй като не е адресат на осъдителния диспозитив за дължими разноски. Позовава се на сключена с трето за спора лице - „Булкар“ ЕООД спогодба, предпоставена от договора за цесия между кредитора – цедент „Юробанк България „ ЕАД и това дружество, в качеството на цесионер, според която „Блу Пойнт„ЕАД е „ поело задължението, при определени обстоятелства, да изплати задълженията на Банката, направени по повод кредитния договор, вкл. разноските по посоченото дело“. По този начин, жалбоподателят счита, че определението засяга имуществената му сфера и с това е обоснован и правния му интерес от настоящото обжалване. Ответните страни – С. С., В. Я., А. З., Л. З. и В. З., в чиято полза са присъдени разноските – оспорват частната жалба, като намират, че извънсъдебните договорки на страната с трето лице не обосновават правен интерес. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, с оглед преграждащия си характер, съдебен акт. За да се произнесе по частната жалба, настоящият състав съобрази следното: Производството по гр.д.№ 16026/2018 г. на СРС е образувано по предявени от „Юробанк България„ЕАД против ответниците С. С., В. Я., А. З., Л. З. и В. З. искове, на основание чл. 134 ЗЗД, като „Блу пойнт „ЕАД, в качеството на длъжник на Банката, действаща като негов процесуален субституент, е конституирано в производството като необходим другар на същата. Предвид сключен от кредитора „Юробанк България „ЕАД с „Булкар„ ООД договор за цесия, с която е прехвърлил вземанията си към длъжника „Блу пойнт„ ЕАД, първоинстанционният съд е прекратил производството, поради отпаднал правен интерес на ищеца - процесуален субституент. Това му определение е отменено с тук атакуваното въззивно определение, в друга негова част, и като необжалвано е влязло в сила, т.е. производството по предявените от Банката искове понастоящем е висящо. За да остави без разглеждане частната жалба на „Блу пойнт„ ЕАД срещу определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК, за определяне отговорността за разноски, с оглед постановеното прекратяване, въззивният съд е счел, че доколкото „Блу пойнт „ЕАД не е адресат на осъждането за разноски, не притежава правен интерес да го атакува. Частната жалба е неоснователна. Атакувайки определение, по което не е страна, частният жалбоподател предявява чуждо процесуално право, за което не е легитимиран. Обстоятелството, че неупражняването на това чуждо процесуално право рефлектира и в собствената му правна сфера / макар само по себе си да е недоказано твърдение, доколкото сочената спогодба не е налична по делото, а и възпроизведеното й съдържание провокира съмнение относно правните последици на подобно задължаване /, е ирелевантно за преценката в производството по определяне отговорността за разноски, която се ограничава до правния резултат и действително понесените от спечелилата спора страна разноски. Процесуалният субституент и носителят на материалното право, което същият предявява, са необходими другари само в процеса по защитата на това спорно материално право, но не и в отговорността за разноски, определима разделно. Резултатът от обжалването на прекратяването на производството рефлектира в правната сфера на необжалвалия необходим другар - „Юробанк България„ ЕАД, с оглед предвиденото в чл. 216, ал. 2 ГПК, но не би рефлектирал в същата резултата от обжалването на определението по чл. 248 ГПК, защото спрямо дължимите в полза на ответниците разноски между процесуалният субституент и носителя на материалното право не възниква необходимо другарство. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение