Определение № 156 от 21.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 486/2018 г.

Производство по чл. 282,ал.5 ГПК. Образувано е по молба вх. № 9271/29.10.2018 г. на адв.Д. Б.- САК като процесуален представител на касатора И. Д. С. от [населено място] за връщане на сумата 1112.50 лв.( хиляда сто и дванадесет и о.50 лв. ), внесена като част от обезпечение по чл. 282, ал. 2 ГПК за спиране на изпълнението на обжалваното с касационна жалба въззивно Решение № 265 от 08.11.2017 г. по В.гр.д. № 401/2017 г. на ОС Кюстендил. Молителката поддържа, че с Решение № 112 от 23.10.2018 г. по настоящото дело въззивното решение е обезсилено, в частта, с която И. Д. С. е осъдена да заплати на Г. Д. С. сума от 1112.50 лв. ( хиляда сто и дванадесет и о.50 лв. ). Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на данните по делото, намира молбата за основателна: С Определение № 72 от 11.05.2018 г., постановено по настоящото по молба на И. С. като касатор по делото, на основание чл. 282, ал. 2 ГПК е спряно изпълнението на обжалваното с касационна жалба от въззивно осъдително въззивно Решение № 265 от 08.11.2017 г. по В.гр.д. № 401/2017 г. на ОС Кюстендил, с което И. С. е осъдена за заплати на Г. С. общо сума от 3112.50 лв.( три хиляди сто и дванадесет и о.50 лв. ) на основание чл. 30, ал.3 ЗС. Искането за спиране по реда на чл. 282, ал.2 ГПК е уважено след като касационния съд е констатирал, че по сметката на ВКС за обезпечения е внесена сума от 3 512.50 лв. по вносен документ- платежно нареждане от 11.05.2018 година на „Юробанк“ клон @@8@ [населено място], представляваща обезпечение на присъденото частично и потвърдено, в останалата част, с обжалваното решение парично вземане на Георги С.. С Решение № 112 от 23.10.2018 г. по настоящото дело, постановено в производство по чл. 290-293 ГПК е обезсилено частично, като процесуално недопустимо, обжалваното въззивно Решение № 265 от 08.11.2017 г. по В.гр.д. № 401/2017 г. на ОС Кюстендил, в частта, с която втората инстанция е осъдила И. Д. С. да заплати на основание чл. 30, ал.3 ЗС сумата 1112.50 лв.( хиляда сто и дванадесет и о.50 лв. ) в нарушение на закона- чл. 271, ал.1 изр, последно ГПК. Със същото решение, касационният съд е оставил в сила обжалваното въззивно решение в частта, с която въззивният съд е потвърдил осъдителното решение на първата инстанция, с която И. С. е осъдена да заплати на своя брат Г. С. сумата от 2000 лв. (две хиляди лева), на основание л. 61, ал.2 ЗЗД. При така установените факти по делото съставът на ВКС намира, че молбата за връщане на сумата, внесена като обезпечение по чл. 282, ал. 2 ГПК, за разликата от 1112. 50 лв. е основателна. Освобождаването на обезпечение, внесено с цел спиране на изпълнението на обжалвано с касационна жалба въззивно решение, е обусловено от наличие на предпоставките, предвидени в чл. 282, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 282, ал. 5 ГПК, когато е обезпечено изпълнението на присъдено вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено. В конкретния случай посочените предпоставки са осъществени само по отношение на сумите, предмет на незаконосъобразния съдебен акт на въззивния съд, а именно в частта, с която е осъдил И. С. за сумата от 1112.50 лв.( хиляда сто и дванадесет и 0.50 лв.). Именно в този размер внесеното парично обезпечение следва да бъде освободено, тъй като не гарантира изпълнение на съществуващо в полза на кредитора, бъдещ взискател, вземане в посочения размер съгласно мотивите на съдебния акт и постановения в тази насока диспозитив. При констатацията за наличие на предпоставките по чл. 282, ал. 5 ГПК, касаещи конкретното искането на молителката, настоящият състав намира, че същото следва да бъде уважено. Мотивиран от горното, състав на Върховен касационен съд- второ отделение на гражданската колегия