Определение № 1804 от 06.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4597/2025 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ, Комисията), чрез процесуален представител В. И. – инспектор при ТД – Видин на Kомисията, против определение № 2341 от 16.09.2025 г. по гр. д. № 902/2024 г. на Апелативен съд – София. С последното, по реда на чл. 248 ГПК е оставено без уважение искането на КОНПИ за изменение на постановеното по делото решение № 631 от 15.05.2025 г. в частта за разноските - относно присъдените на двамата ответници разноски за въззивното производство, в размер общо на 16 000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска да бъде отменено. Ответниците по жалба Б. К. И. и В. Я. И. не вземат становище. Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че отговорността за разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение се ангажира според изхода на спора. Изтъкнал е, че при присъждане на разноски с горното естество се съобразяват фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената адвокатска услуга. В случая е приел, че процесуалната дейност по делото е продължила 5 години, в хода на съдебното дирене са събрани и обсъдени множество писмени и гласни доказателства, документирани в пет тома – четири в първата и един във въззивната инстанция. Затова присъдените на ответниците разноски за тази инстанция от общо 16 000 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение, се явяват законосъобразно и обосновано определени и не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 5 ГПК за тяхното намаляване, поради прекомерност. Обжалваното определение (с което е оставено без уважение искането на Комисията за изменение по реда на чл. 248 ГПК на въззивното решение в частта на разноските, с която са присъдени такива в размер общо на 16 000 лв. в полза на ответниците за производството пред въззивния съд), е неправилно. Във въззивното производство ответниците Б. К. И. и В. Я. И. са се представлявали от адв. Г., която е представила доказателства за частично прекратяване на наказателното разследване срещу първия от тях, изготвила е писмена защита със съображения за правилност на отхвърлителното решение на първата инстанция, която е ползвала и двамата ответници и е взела участие в единственото открито съдебно заседание. След направеното в хода на въззивното производство оттегляне на исковата претенция досежно част от паричните суми, претендирани за отнемане от ответниците, предметът на делото е значително стеснен и се ограничава до 1/2 ид. част от недвижим имот, един лек автомобил и сумата от 37 830 лв. – паричната равностойност към датата на отчуждаване на втори лек автомобил. При тези факти и с оглед на решение на Съда на Европейския съюз по дело С-438/2022 и неговата задължителна сила за всички съдилища в Република България (чл. 633 ГПК), според което размерите на адвокатските възнаграждения определени в Наредба № 1/2004 г. могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, то съобразно защитавания интерес, вида, фактическата и правна сложност на делото, извършените от процесуалния представител правни действия по него в съответната (втора) инстанция (които са ползвали едновременно и двамата ответници, доколкото защитата е била срещу общи за тях факти), продължителността на въззивното производство, приключило в едно съдебно заседание, в което са събрани доказателства за частично прекратяване на разследването срещу И. и без да са направени нови възражения, по които ответникът да има необходимост да вземе становище, следва да се приеме, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно и възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ищеца е основателно. Размерът на възнаграждението за защитата на ответниците в производството пред втората инстанция следва да бъде определено на 800 евро за всеки един от тях. Ето защо, обжалваното определение по чл. 248 ГПК ще следва да бъде отменено и вместо него се постанови ново, с което се измени въззивното решение в частта за разноските, присъдени на ответниците като адвокатски хонорар за въззивното производство с осъждане на ищеца да им заплати на всеки от тях сумата от 800 евро. Така мотивиран, ВКС, състав на III г.о.