Определение № 9339 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9921/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на „Б. и партньори“ ЕООД, чрез адв.Б., срещу Определение №25482 от 26.07.2025г., постановено по адм. дело №7254/2025г. по описа на Административен съд – София град /АССГ/, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Писмо с изх. № С23-4296-00-834/25.06.2025 година на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/– София. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати процесуални нарушения и немотивираност. Претендира се отмяна му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Началник на РДНСК – София, чрез юриск.Младенова, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови оспореното определение АССГ е приел, че обжалваното писмо не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. Дори и да се приеме, че решението на органа е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 4 от АПК, жалбоподателят няма интерес от оспорването му, защото с акта не се създават права и задължения за него, нито се засягат такива. Спорният строеж не е разрешен с оспореното писмо. В случая административното производство производство е започнало по сигнал на „Б. и партньори“ ЕООД за съществуващ в негов имот незаконен строеж. Законовата възможност на всеки гражданин да подаде сигнал за нередност не му дава възможност да обжалва резултата от проверката, дори и когато не е положителна за него. Определението е правилно, като резултат, при следните допълващи мотиви: Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е Писмо с изх. № С23-4296-00-834/25.06.2025 година на Началника на РДНСК – София, с което „Б. и партньори“ ЕООД, в качеството му на сигналист за незаконно строителство, е уведомено, че при извършена проверка на съществуващата строителна документация, се установява наличие на разрешение за строеж и одобрени проекти за строежа, предмет на сигнала и се прави извод, че същият е заварен по смисъла на § 21 от Заключителните разпоредби на Закона за устройство на територията /ЗУТ/. При тази фактическа обстановка, законосъобразен е крайният извод на първоинстанционния съд, че жалбата е недопустима. С процесното писмо частният жалбоподател е уведомен за извършена проверка във връзка с подаден от него сигнал за извършено незаконно строителство. Това писмо не представлява индивидуален административен акт, както правилно е посочил съда. В специалния закон - ЗУТ, липсва правна норма която да предвижда задължение за компетентния административен орган за произнасяне с акт по сигнал за съществуващо незаконно строителство. Поради това нито изричният отказ да се издаде заповед за премахване на незаконно строителство, нито мълчаливият такъв, нито отговорът до сигналиста с описване на резултата от извършената проверка, носят белезите на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. ЗУТ е предвидил самосезиране на органа по незаконно строителство по чл. 224 и чл. 225 или чл. 224а и чл. 225а, в производството по установяване, спиране изпълнението и премахване на незаконни строежи, поради което то не може да бъде инициирано по сигнал на трети лица, тъй като те не могат да претендират неблагоприятни правни последици в чужда правна сфера. Лицата, подали сигнал за наличен незаконен строеж, дори и да се засяга тяхна собственост, не са заинтересовани лица, тъй като заповедта по чл. 225а от ЗУТ не създава задължения за тях – адресат на разпореждането за премахване на незаконен строеж е неговият извършител. Възражението на частния жалбоподател, че с процесното писмо се обявява, че процесният строеж е заварен, е неоснователно. На оспорване би подлежал изричен акт /удостоверение/ за признаване на заварен строеж по § 21 от ЗР на ЗУТ, издаден от компетентния за това административен орган и в нарочно административно производство, инициирано от заинтересовани страни. Процесното писмо не представлява такъв акт, а е уведомително такова за резултат от извършена проверка по сигнал за незаконно строителство. Оспорването на това писмо, както правилно е приел административният съд, се явява недопустимо, което води до недопустимост и на образуваното по него съдебно производство, подлежащо на прекратяване на основание чл. 159, т. 1 от АПК. С оглед на горното, обжалваното определение, като правилно, следва да се остави в сила. При този изход на спора, на ответника в касацията, следва да се присъдят разноските в касационното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя, на основание чл. 143, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100 /сто/ лева. Претенцията за присъждане на разноските, направени в първоинстанционното производство, е неоснователна, тъй като такива са били вече присъдени на ответния административен орган с обжалваното определение. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,