Определение № 1062 от 16.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 222/2023 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по: 1/ Частна жалба вх.№ 36768/19.11.2021г., уточнена с частна жалба с вх.№ 37199/30.12.2021г., подадена от ищеца и въззивник „Токуда Банк“АД чрез адвокат А. Ц. и по 2/ Частна жалба вх.№ 37039/14.12.2021г., подадена от ответника и въззиваем С. Б. Т. срещу имащата характер на определение част от решение № 10543/25.10.2021г. по в.гр.д.№ 5857/2019г. на САС, с което е допълнено на основание чл.248 ГПК постановеното по делото решение № 10446/30.06.2021г. като С. Б. Т. и третото лице помагач Н. С. Т. са осъдени да заплатят на „Токуда Банк“АД разноски за въззивното производство в размер на 2 300.63лв. В мотивите към този акт на САС е посочено, че съдът е сезиран с молба от банката с искане да й бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от иска; че с основното решение е пропуснал да разпредели разноските и дължимият адвокатски хонорар възлиза на 1 582.42лв. „с оглед изхода на спора и обжалваемия интерес“, а изчислена по този ред, съответната част от държавна такса възлиза на 718.21лв. В частната жалба „Токуда Банк“ поддържа, че с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, следва да й бъдат присъдени 3 336.10лв. от заплатения адвокатски хонорар от 4 460лв. и 2 115.47лв. от заплатената държавна такса за предприетото въззивно обжалване в размер на 2 828.51лв. Срещу тази частна жалба е постъпил отговор от С. Т., който я оспорва. Счита, че банката няма основание за претендира присъждане на разноски в по-голям размер, а същевременно незаконосъобразно Т. е осъден да заплаща каквито и да било разноски на банката за производството пред САС. В своята частна жалба Т. обжалва акта на САС, с който той, заедно с третото лице помагач Н. С. Т. (ипотекарен длъжник на банката), са осъдени да заплатят 2 330.63лв.от претендираните от банката в общ размер 7 228.51лв. разноски, включващи държавна такса и адвокатски хонорар. Поддържа, че с оглед конкретните факти по настоящото дело и правилата на ГПК, той изобщо не дължи разноски с оглед изхода на делото пред въззивната инстанция. Поддържа, че като единствен ответник по предявения иск, не е подавал въззивна жалба, поради което не носи каквато и да било отговорност за разноски по отношение на насрещната страна „Токуда банк“. Посочва, че жалба е била подадена и от третото лице помагач, а въззивна жалба на банката е отхвърлена изцяло от въззивния съд. Според Т. банката не е представила и в кориците на делото не се намират никакви доказателства за договаряне и заплащане на адвокатски хонорар за защита пред въззивния съд, още по-малко в претендирания размер. В писмен отговор „Токуда банк“ АД оспорва подадената от ответника частна жалба. Счита, че обстоятелството, че Т. не е подал въззивна жалба, не може да послужи като законен повод за освобождаване от отговорност за заплащане на сторените от насрещната страна разноски, тъй като с решението си САС частично е отменил и частично е потвърдил първоинстанционното решение. Отново се позовава на разпоредбата на чл.78,ал.1 ГПК като основание за присъждане на претендираните разноски. Посочва, че жалбата на третото лице-помагач е отхвърлена, поради което „страната, на която помага и този жалбоподател, следва да понесат последиците от отхвърлянето й“. Оспорва твърдението на ответника, че не са представени доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред САС. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: С определение № 1009 от 09.11.2023г. по т.д.№ 223/2023г. настоящият състав не допусна касационно обжалване на решението по в.гр.д.№ 5857/2019г. на САС по касационната жалба на „Токуда банк“АД, поради което са налице предпоставките за произнасяне по подадените частни жалби срещу акта на въззивния съд, постановен в производството по чл.248 ГПК. Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател Т., че във въззивното производство не са приложени доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за осъществената от адв. А. Ц. защита. На л.202 и л.203 (действително пришити по делото на място чак след решение № 10543 от 25.10.2021г., чиято последна страница е с номерация 186, след която следват становища, молби, разпореждания, съобщения) е приложен договор за правна защита и съдействие от 30.10.2019г. с договорено адвокатско възнаграждение за поетата от адв. Ц. защита пред САС срещу първоинстанционното решение (с изрично цитиран коректно номер на това дело) в размер на 4 460лв.. Приложено е и платежно нареждане за кредитен превод на същата сума с получател адв. А. Ц.. Настоящият състав счита, че частната жалба, подадена от „Токуда банк“АД е неоснователна: Жалбоподателят не посочва как изчислява претендираните от разноски „съобразно уважената част от иска по правилата на чл.78,ал.1 ГПК“ в размер на 3 336.10лв. от заплатения адвокатски хонорар от 4 460лв. и 2 115.47лв. от заплатената държавна такса за предприетото въззивно обжалване в размер на 2 828.51лв. като се има предвид, че банката е обжалвала първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на предявените по реда на чл.422 ГПК срещу С. Т. искове за разликата над уважените от СГС съответно за: 93 364.75лв. главница по договора за кредит до предявения размер от 108 380.88лв.; над присъдения размер от 9 833.92лв. до претендирания за дължима договорна лихва размер от 26 584.64лв.; над 4 868.17лв. до претендираната като дължима наказателна лихва 10 816.16лв. Въззивната инстанция не само, че не е уважила нейната жалба, а с оглед на това, че жалба е била подадена от третото лице помагач, е отхвърлила исковете над 92 647.32лв. до 93 364.75лв. за главница; над 8 671.68лв. до 9 833.92лв. за договорни лихви и над 4 086.57лв. до 4 868.17лв. наказателни лихви. По жалбата на третото лице помагач е потвърдено решението в частта на уважаването на исковете до съответните размери (92 674.32лв; 8 671.68лв. над 4 086.65лв.). Настоящият състав изцяло споделя даденото разрешение в определение № 60334 от 20.09.2021г. по ч.т.д.№ 1827/2021г. на Второ т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.274,ал.2,изр.първо ГПК, което е пряко приложимо към спорните в настоящото производство правни проблеми - отговорността на страните за разноски се разпределя в съответствие с правилата на чл.78 ГПК, които се прилагат съответно в производството пред въззивния съд. Когато решението на първоинстанционния съд е обжалвано и от двете страни, всяка от страните има право да бъде възмездена за разноските, които е направила по повод на собствената си въззивна жалба - в случай на уважаването й от въззивния съд, и/или по повод въззивната жалба на насрещната страна - в случай, че тази жалба бъде счетена за неоснователна от въззивния съд. Ако въззивният съд потвърди първоинстанционното решение в обжалваните от двете страни части, всяка от страните има право на разноски само за защитата срещу жалбата на насрещната страна, не и на разноските, които е направила във връзка със собствената си жалба /платена държавна такса за въззивно обжалване, адвокатско възнаграждение и др./. В конкретния случай „Токуда банк“АД с молбата по чл.248 ГПК претендира заплащане на разноски, направени за предприетото от нея въззивно обжалване - разноски заплатени в качеството й на въззивник за държавна такса и адвокатско възнаграждение на основание чл.78,ал.1 ГПК, а жалбата й е оставена без уважение с потвърждаване на първоинстанционния акт в обжалваната от банката част. Искането за осъждането на ответника, който не е подал въззивна жалба да заплати тези разноски е неоснователно. Съответно молбата по чл.248 ГПК не се съдържа искане третото лице помагач да заплати разноски на банката в качеството й на въззиваема страна - за предприетата от „Токуда банк“АД защита срещу въззивната жалба на Н. Т.. От изложеното следва неоснователността на подадената от банката частна жалба и основателността на подадената частна жалба от Т.. Следва имащата характер на определение част от решение № 10543/25.10.2021г. по в.гр.д.№ 5857/2019г. на САС, с което е допълнено на основание чл.248 ГПК постановеното по в.гр.д.№ 5857/2019г. на САС решение и С. Б. Т. е осъден да заплати на „Токуда Банк“АД разноски за въззивното производство в размер на 2 300.63лв. следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено отхвърляне на молбата на „Токуда банк“ по чл.248 ГПК за осъждане на ответника Т. да заплати разноски за въззивното производство. Това произнасяне включва в себе си оставянето без уважение искането на банката в частната й жалба за осъждане на ответника Т. да заплати разноски в по-голям размер от неправилно присъдените от САС. Третото лице помагач не подавало частна жалба срещу определението по чл.248 ГПК и по отношение на него този акт е влязъл в сила. Както се посочи, „Токуда банк“АД в молбата си по чл.248 ГПК не е претендирала разноски за защита срещу предприетото от третото лице помагач въззивно обжалване, поради което отсъстват основания да бъде извършвана преценка дали Н. Т. дължи такива и в тази част атакуваният акт следва да бъде потвърден. Разноски за настоящото производство не подлежат на присъждане. По изложените съображения ВКС, състав на ТК, І т.о.