Определение № 9456 от 08.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9577/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/. Образувано е по частна жалба от М. Е. Д. от Украйна срещу определение № 1017/22.07.2025 г. по адм.д.№ 691/2025 г. на АССО. Твърди, че в молбата си за придобиване на българско гражданство е посочила, че е лице от български произход и поради това молбата и следва да бъде разгледана в срока по чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за българското гражданство /ЗБГ/. Оспорва извода на съда, че срокът за произнасяне по молбата и е дванадесет месеца и моли определението да бъде отменено. Върховният административен съд, трето отделение, приема, че подадената частна жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение, съдът е оставил без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на М. Д. срещу мълчалив отказ на Министър на правосъдието на Р. България за произнасяне по преписка № 14161/21.09.2022 г. и е прекратил производството по адм. д. № 691/2025 г. по описа на Административен съд – София-област. В мотивите си съдът е посочил, че не е налице непроизнасяне на министъра. Министърът е направил предложение изх. № 91-00-90/12.03.2025 г., адресирано до вицепрезидента на Република България, с което предлага да не се издава указ за придобиване на българско гражданство от М. Д.. В хода на производството документите и обстоятелствата са били разгледани от Съвета по гражданството при Министерството на правосъдието — помощен консултативен орган, който дава становище дали са налице законовите условия за придобиване на гражданство. След направената проверка Съветът е формирал отрицателно становище, като е констатирал, че не са изпълнени в пълнота предвидените в закона условия за издаване на указ за гражданство. На основание становището на Съвета и след извършена вътрешна преценка, министърът на правосъдието е изготвил отрицателно предложение, с което е предложил на вицепрезидента на Република България да не издава указ за придобиване на българско гражданство от М. Д.. По този начин производството по молбата е приключило в административната фаза с изрично отрицателно предложение, което не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелно оспорване по съдебен ред. Определението е правилно. Обосновано административният съд е приел, че не е налице мълчалив отказ на министъра на правосъдието, поради това, че производството по молбата на М. Д. е приключило в административната фаза с изрично отрицателно предложение. Законът за българското гражданство не предвижда съдебно обжалване на предложението по чл. 34 ЗБГ, което Министърът на правосъдието отправя до Президента на Републиката за издаване или за отказ за издаване на указ за придобиване, възстановяване или освобождаване от българско гражданство. Съобразно практиката на Върховния административен съд, предложението на министъра на правосъдието по чл. 34 ЗБГ не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, поради което не подлежи на контрол за законосъобразност по реда на чл. 145 и сл. АПК. Същото има характер на подготвително действие - необходима част от производството по издаване на указа на Президента. По аргумент от чл. 35, ал. 5, изр. последно ЗБГ, предложението на министъра на правосъдието е изключено от съдебен контрол по съществото му. При тези данни, правилни са изводите на административния съд и обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение,