Определение № 493 от 15.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 973/2015 г.

Производството е по чл.251 от ГПК. Образувано е по молба на адв.В. С. от САК, процесуален представител на М. Г. Романски за тълкуване на определение № 261 от 15.4.2015 г, постановено ч.по гр.дело № 973/15 г на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, с което е потвърдено определение № 285/1.10.2014 г по гр.дело № 3126/14 г на ВКС, Четвърто гражданско отделение. В молбата-заявление за тълкуване адв.С. подържа, че „1/предвид факта, че не е запозната с писмения отговор на противната страна; 2/ с определението на ВКС не получава отговор на изложеното в заявление вх.№ 4290/9.4.2015 г; 3/ в същото определение не се обсъждат приложените новооткрити писмени доказателства, получени от Комисията по досиетата и касаещи М. Р.; 4/ не се цитира гр.дело № 115/2005 г на СРС, което е приключило с влязло в сила решение, независимо от факта, че състава на Трето ГО на ВКС по гр.дело № 4196/13 г се позовава на него, освен това разполага с две определения с № 547/13 г с различно съдържание, и не става ясно по кое от двете е формирано съдийско убеждение.”.Поради горното счита, че ВКС е преградил един основателен отрицателен установителен иск в процедура по чл.130 от ГПК, поради което счита, че постановения от ВКС, Четвърто ГО съдебен акт следва да бъде тълкуван.В допълнително заявление от 8.6.2015 г, с вх.№ 6700 адв.Стоянова иска от настоящия състав да се произнесе „съобразно нормативните актове на Европейския съюз, макар и някои от тях да не са транспонирани в българското право, но имащи примат над националното законодателство и с директен ефект спрямо гражданите на Съюза.В случай, че съдът бъде затруднен в извличането на приложимите правни норми и тяхното прилагане относно исканията на страната, да бъде направено преюдициално запитване до Съда на Европейската общност в Л.”. Ответницата по молбата Т. Г. Р. не взема становище по същата. От данните по делото се установява следното: С определение № 285/1.10.2014 г, постановено по гр.дело № 3126/14 г, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение е оставил без разглеждане като процесуално недопустима молбата на М. Г. Р., представляван от адв.В. С. от САК за отмяна на определение № 547/16.9.2013 г, постановено по ч.гр.дело № 4796/13.3.2013 г на ВКС, Трето ГО, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение № 4796/13.3.13 г по ч.гр.дело № 3141/2013 г на СГС. С определението, чието тълкуване се иска, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение е приел, че на отмяна по реда на чл.303 и сл. от ГПК подлежат само влезли в сила съдебни актове, които се ползват със сила на присъдено нещо.Определението, с което не е допуснато касационно обжалване не формира сила на присъдено нещо, затова определенията по чл.288 от ГПК и чл.274 ал.3 от ГПК не подлежат на инстанционен контрол по реда на чл.303 и сл.от ГПК, тъй като не са от категорията на тези, с които се разрешава материално правен спор по същество.Определението по чл.274 ал.3 от ГПК съдържа единствено отговор на процесуално правен въпрос и няма отношение към материалното правоотношение между страните.По тези съображения определението на ВКС, с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата за отмяна по чл.303 от ГПК на определение постановено по чл.274 ал.3 от ГПК е приета за процесуално недопустима. Настоящият състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на молителя и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 251 ГПК, намира: Молбата за тълкуване е процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна. На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежат влезлите във формална законна сила решения и приравнените на тях определения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив.В този см. предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по- горе категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. В разглеждания случай подобна неяснота отсъства. Волята на съда, материализирана в диспизитива на определението, предмет на настоящата молба за тълкуване, е ясно изразена и обусловена от приетото в съобразителната част на съдебния акт, а именно, че определението на другия тричленен състав на ВКС е правилно и законосъобразно поради което е потвърдено. Що се отнася до това, че съдът не е обсъждал новопредставени от страната доказателства и не е взел становище по основателността на молбата й по чл.303 от ГПК, то отговор на тези въпроси не може да бъде даден по реда на чл. 251 ГПК.Независимо от това следва да се отбележи, че съдът приемайки за недопустима молбата за отмяна не пристъпва към разглеждане на нейната основателност и това подкрепена ли е същата от релевантни за спора новооткрити писмени доказателства. Останалите доводи в заявлението, че молителят не е запознат с писмения отговор на противната страна и в мотивите на определението на ВКС, Трето ГО не е цитирано гр.дело № 115/2005 г на СРС, приключило с влязло в сила съдебно решение, не се явяват самостоятелно основание за исканото тълкуване. Това е така поради обстоятелството, че на тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежат влезлите във формална законна сила решения, които са неясни, или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил.В разглеждания случай подобна неяснота отсъства.Волята на съда, материализирана в диспозитива на определението, предмет на настоящата молба за тълкуване, е ясно изразена и обусловена от приетото в съобразителната част на отменителното решение.При тези данни настоящият състав счита, че молбата за тълкуване на определението следва да бъде оставена без уважение. Искането за преюдициално запитване, което е направено в допълнителното заявление, не следва да бъде уважено, тъй като не са налице предпоставките на чл. 628 ГПК. За решаването на спора не се налага прилагане и във връзка с това тълкуване на разпоредба от правото на ЕС или тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС. Воден от горното и на основание чл. 251 ГПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на ІV г.о.