Решение № 11950 от 15.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4801/2010 г.

Решение № 11950 от 15.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4801/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалба на адв. Цветелин Игнатов - процесуален представител на ЕТ "Ефтим Пашов - 97" - гр. Омуртаг и директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 289/11.02.2010 г., постановено по адм. дело № 1671/2009 г. по описа на Варненския административен съд. ЕТ "Ефтим Пашов - 97" - гр. Омуртаг обжалва посоченото решение в частта, в която жалбата му против РА № 250900049/17.04.2009 г., издаден о орган по приходите в ТД на НАП - гр. Търговище, потвърден с решение № 281/10.06.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна е отхвърлена за определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и съответните лихви. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се оплаква, че съдът е постановил решението си при формални мотиви, както и не се е произнесъл по всички оплаквания, с които е бил сезиран. Освен това касаторът се оплаква, че при ревизията са допуснати редица нарушения на административнопроизводствените правила, по които съдът не бил се произнесъл, включително и по поискан отвод на ревизиращия екип, за което до приключване на административната фаза не е било отговорено. Оплаквания има и за вътрешно противоречиви мотиви на съда, тъй като е посочил, че в тежест на административния орган е доказването на наличието на предпоставки за ревизия при особени случаи съгласно чл. 122 ДОПК, но фактическите му констатации не са подкрепени с надлежни доказателства. Твърди, че е опровергал констатацията относно стойността на недвижимия имот и се позовава във връзка с това на съдебната експертиза. Неправилно според касатора съдът е третирал въпроса със заемните средства. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на решението в обжалваната му част и връщане на делото за ново разглеждане, както и присъждане на направените разноски в размер на 1 800 лв. Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП обжалва решението на съда в частта, в която РА № 250900049/17.04.2009 г. е отменен по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. за 10 660 лв. и за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. за цялата сума 4 468,46 лв. Релевират се всички посочени в чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания. Твърди, че вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза не притежава нужната компетентност за оценки на сгради, но въпреки това съдът е приел заключението му като компетентно дадено, както и не се е съобразил с писмените доказателства по делото. Неправилно според касатора съдът е приел, че експертизата в ревизионното производство е използвала статистически данни, които се нуждаели от доказване. По този начин според касатора съдът неправилно е прехвърлил доказателствената тежест на органите по приходите, като не се е съобразил с презумпцията за вярност по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са посочени в касационната жалба, в която се иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба на ЕТ "Ефтим Пашов - 97" и за основателност на жалбата на дирекция "ОУИ" - гр. Варна. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: По касационната жалба на дирекция "ОУИ" - гр. Варна. За да отмени частично ревизионният акт за 2005 г. по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и изцяло по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., Варненският административен съд е приел, че относно разходите за груб строеж на жилищната сграда с кафене и магазин към 2005 г. и довършителните работи към 2007 г., е основателно оплакването на ревизирания субект за стойността на имота. Съдът се е позовал на експертизата, според която в тухлената зидария на сградата са използвани тухли - втора употреба, останали от разрушената стара сграда в имота. Съдът е приел, че макар ревизионното производство да е по чл. 122 ДОПК, при наличие на писмени доказателства за инвестиционните разходи - изготвени проекти, не е следвало ревизията да използва статистически данни. В тази връзка съдът е приел, че органите по приходите са били длъжни да установят релевантните към формирането на баланса на разполагаемите парични средства обстоятелства, вкл. и на извършените разходи, чийто вид и размер не могат да се определят на базата на предположения. Относно компетентността на вещото лице, съдът е приел, че то след като фигурира в списъка на вещите лица при съда и притежава квалификация на магистър икономист-счетоводител, е достатъчно да се приеме, че е компетентно. Притежаването на лиценз от Агенцията за приватизация според съда е необходима предпоставка за извършване на оценителни експертизи, но в различни от настоящата законови хипотези, приемайки, че придобитите от вещото лице специални знания по икономика са достатъчни за извършване на допуснатата експертиза. Решението в обжалваната част е правилно. Няма спор, че ревизионното производство е започнало и завършило по реда на особените случаи по чл. 122 и сл. от ДОПК. Ревизията е започнала по този ред, тъй като е прието, че декларираните приходи на ЕТ не съответстват на имущественото му и финансово състояние за ревизирания период. В ревизионното производство е установено чрез експертиза, че общата стойност на извършените СМР през 2005 г. на сградата в груб стоеж са в размер на 90 650 лв. себестойност, а относно довършителните работи през 2007 г. - 65 070 лв. себестойност или общо 155 720 лв. За тези стойности експертизата е използвала статистически данни. Съдебно-икономическата експертиза, назначена от първоинстанционния съд е приела, че стойността на сградата в груб строеж е 86 434 лв., а за довършителните работи през 2007 г. - 23 271,20 лв., поради което общата себестойност на сградата е 109 705,20 лв. За да направи този извод вещото лице в съдебното производство се е позовало на писмените доказателства, приложени по делото (количествени сметки, инвестиционни проекти и др.), както и данни от списание "Строителен обзор" от 2005 г., съобразени с данни от НСИ. Вещото лице е отчело, че и 1/3 от градежа е с използвани тухли и е посочило отделните етапи на изграждане на сградата в груб строеж - земни работи, изграждане на конструкция, зидарии, изграждане на покрив и др. Правилно първоинстанционният съд е възприел като компетентно дадено заключението на съдебно-икономическата експертиза. В тази връзка съдът е обосновал този си извод с обстоятелството, че в експертизата в ревизионното производство са включени разходи за СМР, които не са били извършени през 2005 г. - външна топлоизолация, подови настилки, облицовки, санитарни прибори и др., а те не се включват в понятието "груб строеж". Това понятие съгласно разпоредбата § 1, т. 2 от ДР на Закона за кадастъра и имотния регистър е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или с различна степен на изпълнени довършителни работи, а изброените по-горе представляват довършителни работи, които неправилно експертизата в ревизионното производство е калкулирала в себестойността на грубия строеж на сградата. Относно използването на употребяваните тухли, правилно съдът е приел, че следва да ги вземе предвид, а оплакването на касатора, че няма данни в имота да е имало стара, разрушена сграда е неоснователно. Законосъобразни са изводите на съда, че при наличие на изготвени и представени проекти, е следвало да се установи размера на разходите и кога са извършени, а не да се вземат предвид само статистическите данни за такива дейности. На такива може органът по приходите да се позове, когато извършва ревизията по особения ред по чл. 122 и сл. от ДОПК, какъвто е и настоящия случай, но само когато няма други писмени данни и доказателства. В този смисъл законосъобразни са изводите на съда и относно довършителните работи по сградата през 2007 г., като експертизата в ревизионното производство е приела разходи за тях в размер на 65 070 лв., а съгласно заключението на СИЕ - 23 271,20 лв. Правилно съдът е приел, че вещото лице по СИЕ е компетентно. Оплакването в тази насока на касатора е неоснователно, тъй като за извършване на СИЕ е достатъчно вещото лице да бъде включено в списъка на вещите лица към АС - гр. Варна, както и притежаваната от него квалификация - магистър икономист-счетоводител. Правилно е и разбирането на съда, че притежаването на лиценз от Агенцията за приватизация е предпоставка за извършване на оценителни експертизи, но за процесната такъв лиценз не е необходим. С оглед изложеното по-горе решението в посочената обжалвана част е постановено правилно и не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По касационната жалба на ЕТ "Ефтим Пашов - 97". Първоинстанционният съд е приел, че е налице превишение на разходите над приходите за 2005 г., поради което и ревизията е извършена по особения ред по чл. 122 и сл. от ДОПК. Относно договорите за дарение от 13.10.1988 г. и 25.09.1998 г. съдът е обсъдил правната природа на договора за дарение съгласно чл. 225 ЗЗД. Правилна е преценката на тези договори относно доказателствената им стойност, като се има предвид, че са представени нечетливи копия от договорите с нечетливи заверки на съдия от районен съд - гр. Омуртаг. Относно представените по делото декларации от 25.04.2009 г. и 18.03.2009 г. от Станислав Христов и Христина Асенова (родители на съпругата на касатора) за дарени 70 000 лв., както и за 60 000 лв., дарени от родителите на касатора, съдът е установил, че не е доказано реалното предаване на средствата, както и че те са съществували като начално салдо. Съдът въз основа на твърденията, че посочените суми са дадени на сватбата на касатора с неговата съпруга е изяснил чрез справка в Община - гр. Омуртаг, че последните нямат сключен граждански брак. Решението в посочената обжалвана част е правилно. Законосъобразни са изводите на съда относно твърденията за дарени средства, както и заемане на парични такива. Съдът правилно е обсъдил и възприел правната природа на договора за дарение съгласно чл. 225 ЗЗД, както и обосновано е преценил доказателствената сила на представените договори (копия, а не оригинали) и декларации за дарени средства. Законосъобразно е прието от решаващият съд, че дори да се приеме, че тези суми са били дадени, няма доказателства те да са съществували като начално салдо, т. е. към края на предходната година на ревизирания период. ЕТ "Ефтим Пашов - 97" Правилно е констатирано от съда, че договорът за заем е реален съгласно чл. 240 ЗЗД, което означава, че се счита за сключен към момента на предаване на парите, които са родовоопределени заместими вещи. Относно сочените доводи за особености на обичаите съобразно етническата традиция и разликата според тази традиция на понятията граждански брак и сватба, съдът намира, че те са неотносими и не доказват даването на дарение. В частта за стойността на имота настоящият съдебен състав счита, че решението в тази част е правилно и съдът се е позовал на съдебно-икономическата експертиза, която не е оспорена от този касатор. Относно оплакванията на касатора, че в административното производство по извършване на ревизията и издаването на акта са допуснати редица процесуални нарушения, които съдът не е обсъдил, същите са неоснователни. Съдът е дал отговор на всички възражения на жалбоподателя и правилно е приел, че акта е валиден и е издаден при спазване на процесуалните правила. В този смисъл правилно съдът е отбелязал, че няма законова забрана лице, участвало в ревизиращия екип, да издаде и ревизионния акт. С оглед гореизложеното и в тази обжалвана част решението не страда от пороци, които този касатор сочи и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,