Определение № 5922 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 631/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Кеш Пойнт България“ ООД, ЕИК 207079835 срещу определение № 38676 от 20 ноември 2025 год., постановено по административно дело № 11703/2025 год. по описа на Административен съд София - град С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на „Кеш Пойнт България“ ООД срещу заповед № 6721 от 06 август 2025 год. (погрешно посочено в частната жалба като 2021 год.) на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за незаконосъобразно. Прави искане Върховен административен съд да го отмени и да върне делото на Административен съд София - град за продължаване на съдопроизводствените действия. Излага подробни доводи и твърдения че не е налице просрочие на сезиращата съда жалба срещу обжалвания административния акт. Твърди, че уведомлението за издаването на заповед № 6721 от 6 август 2025 год. е доставено на адреса на дружеството на 21 октомври 2025 год. а не както е приел съда на 20 октомври 2025 год. Съответно се твърди, че от тази дата - 20 октомври 2025 год. е започнал да тече срокът за обжалване на заповедта, като същият е бил спазен с подаване на жалбата в последния ден от изтичането на срока – на 04 ноември 2025 год. В подкрепа на това твърдение представя обратна разписка от „Български пощи“ ЕАД. Ответникът по частната жалба – председателят на КЗП счита, че частната жалба е неоснователна. Излага твърдения, че уведомлението е надлежно връчено на 20 октомври 2025 год., като се позовава на обратна разписка, на която е записана именно тази дата, и е видно, че пратката е доставена и получена на адреса на дружеството от лице, подписало се с фамилия П.. Съответно твърди, че срокът за оспорване на заповед № 6721 от 06 август 2025 год. е изтекъл на 03 ноември 2025 год. и жалбата на „Кеш Пойнт България“ ООД е просрочена, както правилно е преценил административният съд. В хода на производството пред Върховния административен съд са разпитани свидетели – В. В., служител в „Кеш Пойнт България“ ООД; Д. П., подписала се при получаване на процесното уведомление на 20 октомври 2025 год. Приети са и писмени доказателства както следва: копие от товарителница № PSBULB202029X; разпечатка на справка INTERCONNECT EMS/BULPOST Български пощи, относно пратка № PSBULB202029X, представени с частната жалба; оригинал от товарителница № PSBULB202029X; приемо - предавателен протокол с № 476261 за куриерски пратки на КЗП, представени от ответника; справки от НАП и „Български пощи“ ЕАД относно трудовите правоотношения на лицата, вписани като получатели на пратката, както и информация за доставянето на пратката. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, счита частната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна поради следните съображения: Производството пред Административен съд София - град по адм. дело № 11703/2025 год. е било образувано по жалба на „Кеш Пойнт България“ ООД срещу заповед № 6721 от 06 август 2025 год. на председателя на КЗП. Жалбата е била изпратена по куриер, като датата на предаването й на куриера е 04 ноември 2025 год., а датата на постъпване в деловодството на съда е 05 ноември 2025 год. С разпореждане № 37248 от 11 ноември 2025 год. административният съд е оставил производството без движение, като е задължил председателя на КЗП да представи доказателства за датата, на която оспорващото дружество е уведомено за издаването на заповед № 6721 от 06 август 2025 год. В изпълнение на указанията на съда, от страна на Комисията за защита на потребителите е представен отговор, към който е приложена обратна разписка № PSBULB202029X, доказваща, че въпросното уведомление е доставено, респективно връчено, на адреса на дружеството в гр. София на бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, на 20 октомври 2025 год., като това е удостоверено с подпис на получател с фамилно име П.. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е извел правният извод, че жалбата на „Кеш Пойнт България“ ООД срещу заповед № 6721 от 06 август 2025 год. на председателя на КЗП е недопустима като подадена извън преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 АПК. Въз основа на това фактическо установяване, съдът е постановил определение, с което жалбата е оставена без разглеждане, а производството по адм. дело № 11703/2025 год. е прекратено. Обжалваното определение е валидно и допустимо, но неправилно. Правилата за връчване и съобщаване са уредени в чл. 18а АПК, а за неуредените въпроси, на основание чл. 144 АПК, се прилага Гражданският процесуален кодекс (ГПК). В обжалваното определение съдът е разсъждавал в посока броене на сроковете, като правилно е приложил разпоредбата на чл. 60, ал. 5 ГПК. Първостепенният съд обаче направилно е приел че е налице надлежно връчването на уведомлението за издаване на заповед № 6721 от 6 август 2025 год. Съдът не е извършил проверка дали лицето, подписало се като П., отговаря на критериите за лице, оправомощено да получава кореспонденция от името на „Кеш Пойнт България“ ООД. От извършените разпити на свидетели пред настоящата инстанция се установява, че на посочения адрес са регистрирани две дружества – както „Кеш Пойнт България“ ООД, така и „Сити Кеш“ ЕООД. В „Кеш Пойнт България“ ООД действително работи лице с фамилия П., което е на трудово правоотношение с дружеството, но това лице се намира в гр. Ямбол, следователно е невъзможно да е положило подписа си при получаване на писмото в гр. София. Установено е, че в „Сити Кеш“ ЕООД работи служител на име Д. П. и именно това лице е приело и получило пратката на 20 октомври 2025 год. От показанията на Д. П. се установява, че тя е оправомощена да получава пратки с адресат „Сити Кеш“ ЕООД, но не и „Кеш Пойнт България“ ООД. В деня на получаване на писмото, съдържащо уведомлението към „Кеш Пойнт България“ ООД за издадения административен акт, Д. П. е била извикана от куриер, за да получи въпросното писмо. Причината за това е била, че не е имало на разположение лице – служител от „Кеш Пойнт България“ ООД, което да приеме пратката във въпросния ден. На дата 21 октомври 2025 год. се установява, че куриер повторно е посетил адреса на „Кеш Пойнт България“ ООД, отново носейки същото писмо, като този път получател е бил оправомощен служител в това дружество – В. В.. Следва да бъде отбелязано и следното по повод представените и приети по делото писмени доказателства: Налични са два броя оригинали на обратна разписка № PSBULB202029X, чиято истинност не е оспорена от страните и съдът е длъжен да ги зачете, като относими и допустими по делото писмени доказателства. Според оригинала, представен от страна на ответника – Комисията за защита на потребителите, датата на получаване на пратката е 20 октомври 2025 год., а като получател се е подписала Д. П.. Според екземпляра, представен от частния жалбоподател – „Кеш Пойнт България“ ООД, датата на получаване на пратката е 21 октомври 2025 год., а като получател се е подписал В. В.. Копие от товарителницата е представено и от страна на куриера „Български пощи“ ЕАД, като въпросният документ по съдържание съвпада с представения от Комисията за защита на потребителите. Но „Български пощи“ ЕАД представя и разпечатка от Системата за проследяване и контрол на пощенски пратки, съгласно която разпечатка писмото е доставено на 21 октомври 2025 год. Настоящият състав на Върховният административен съд, след като анализира наличните доказателства приема, че връчването на съобщението на дата 20 октомври 2025 год. на Д. П., служител в „Сити Кеш“ ЕООД – дружество, с което „Кеш Пойнт България“ ООД споделя един адрес, е нередовно. По делото няма данни административният орган да е извършил връчване по указания в чл. 18а АПК ред – лично на жалбоподателя. В посочените разпоредби не е регламентирано връчване чрез пълномощник, но дори да се приеме, че такова е било допустимо, в случая Д. П. не е била упълномощена да получава съобщенията до „Кеш Пойнт България“ ООД. В допълнение към горното, ГПК регламентира кога е допустимо връчване на друго лице различно от адресата, като посочва и кръгът от лица, попадащи в тази хипотеза. Съгласно чл. 46, ал. 1 и ал. 2 ГПК, когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. Друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата. Д. П. не попада в нито една категория от изброените. Това налага извода, че съобщението за изготвянето на административния акт не е надлежно връчено на 20 октомври 2025 год. По изложените съображения следва да се приеме, че датата на връчването на уведомлението за издаване на заповед № 6721 от 06 август 2025 год. на председателя на КЗП е надлежно извършено на 21 октомври 2025 год. Следователно, подадената по куриер на 04 ноември 2025 год. жалба срещу административния акт, е депозирана в срок, и като такава е процесуално допустима. Определението, с което Административен съд София-град е оставил без разглеждане жалбата на „Кеш Пойнт България“ ООД и е прекратил производството по делото, като неправилно следва да се отмени и делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане жалбата „Кеш Пойнт България“ ООД срещу заповед № 6721 от 06 август 2025 год. на председателя на Комисията за защита на потребителите. Разноски по делото не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,