Решение № 4086 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4039/2018 г.
ВАСVIII отделение20.03.2019 г.докладчик Росица Драганова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1039/19.12.2017 г., постановено по адм. д. № 1083/2016 г. по описа на Административен съд София – област, в частта с която е отхвърлена жалбата на "Нади груп" ООД срещу акт за установяване на задължение по декларация № 316/04.07.2014 г., издаден от началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Своге, потвърден с решение № 004/11.11.2016 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" в Община Своге и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН акт за установяване на задължение по декларация № 316/04.07.2014 г., издаден от началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Своге, потвърден с решение № 004/11.11.2016 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" в Община Своге. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4086 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4039/2018 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Нади груп" ООД, със седалище и адрес на управление: с. Негован, Столична община, район Нови Искър, ул. "Васил Левски" № 2, подадена чрез упълномощените адв. Митева и адв. Маврова, против решение № 1039/19.12.2017 г. по адм. д. № 1083/2016 г. на Административен съд – София област, в частта с която съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 316/04.07.2014 г., издаден от началник отдел "Местни данъци и такси" (МДТ) в Община Своге, потвърден в оспорената част с решение № 004/11.11.2016 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" в Община Своге. Касаторът излага подробни доводи за неправилност на съдебния акт като постановен при нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че правилно съдът е обявил АУЗД за нищожен за периода 2007 г. – 2008 г. за сумата в размер на 1 255, 40 лв., но неправилно не е обявил акта за нищожен и в частта за сумите в размер на 6 158, 05 лв. главница и 8 874, 04 лихва върху главницата, включени в процесния акт за 2007 г., посочени от вещото лице в приетото и неоспорено заключение. Тези суми са за задължения преди 2007 г., които са включени в предходен акт. Касаторът твърди, че съдът неправилно е приложил материалния закон и тъй като реалното предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ по отношение имотите не е доказано. Не са обсъдени от съда и направените възражения за изтекла погасителна давност. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна като незаконосъобразен на оспорения акт. Ответникът - началникът на отдел "Местни данъци и такси" при Община Своге, не се представлява в съдебното заседание пред настоящата инстанция и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е обсъдил подробно релевантната за спора фактическа обстановка, която не следва да бъде излагана повторно. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е АУЗД № 316/04.07.2014 г., издаден от началник отдел "МДТ" при Община Своге, потвърден с решение № 004/11.11.2016 г. на началник отдел "МДТ" в Община Своге, с който на "Нади груп" ООД, като собственик на три недвижими имота, находящи се в с. Гара Лъкатник, са определени задължения за периодите 2007 г. – 2013 г. за ТБО в размер на 13 171, 50 лв. и лихви за просрочие – 9 385, ЗЗ лв. Конкретните данни за имотите са съобразени с подадени декларации по чл. 14, ал. 1 и чл. 17 от ЗМДТ. След оспорване на акта по административен ред, той е потвърден с Решение № 004/11.11.2015 г. на началник отдел "МДТ" в Община Своге. Административният съд е извършил пълна проверка за законосъобразност на административния акт и е заключил, че е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но актът не съответства на материалния закон. Обосновал е извод, че процесният АУЗД е нищожен в частта за определената ТБО и лихви за 2007 г. и 2008 г., като постановен в противоречие с влязло в сила съдебно решение, с което въпросът за дължимостта им е вече разрешен. Отменил е АУЗД в частта за установените задължения за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за периодите 2009 г. – 2013 г., тъй като е установил, че тази услуга не се предоставя за имотите на "Нади груп" ООД и е отхвърлил жалбата на дружеството срещу АУЗД № 316/04.07.2014 г. в останалата му част. Решението е неправилно. На основание чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, като за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон съдът следи служебно. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно, поради несъответствие с материалния закон. Съгласно чл. 9б ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 – 5. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В чл. 4, ал. 1 ЗМДТ (ред. ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Ал. 3 от цитираната законова разпоредба регламентира, че в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите. Съгласно ал. 5 на чл. 4 ЗМДТ, кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община – на териториален директор на НАП. В чл. 107 ДОПК е предвидено, че актът за установяване на задължение по декларация следва да бъде издаден от служител, който има качеството орган по приходите, като на основание ал. 3 от цитираната разпоредба, издаденият акт подлежи на обжалване пред директора на териториалната дирекция. Пренесена тази разпоредба в областта на установяването на задълженията за местни такси, означава че АУЗД за установяването им следва да бъде издаден от служител, който е определен за орган по приходите и да подлежи на задължително административно обжалване пред ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община. В процесния АУЗД е посочено, че се издава от А. Николова Данова – на длъжност началник отдел "МДТ" и Ю. Алексиева Ганчева – на длъжност данъчен инспектор в отдел "МДТ" при Община Своге, като е представена длъжностна характеристика на Ганчева, от която е видно, че същата е определена за орган по приходите. АУЗД, обаче е подписан само от А. Николова – началник отдел "МДТ". В текста му неправилно е посочено, че подлежи на обжалване пред Кмета на Община Своге. След постъпилата жалба по административен ред, актът е потвърден с решение № 004/11.11.2016 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" в Община Своге. Налице е недопустимо съвместяване на функциите на издател на АУЗД и на решаващ орган при административното обжалване от ръководителя на звеното за местни приходи в Община Своге – началника на отдел "МДТ". Извършено е изземване на правомощие и издаване на АУЗД при липса на компетентност, което прави процесния АУЗД нищожен. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата на "Нади груп" ООД срещу АУЗД № 316/04.07.2014 г., издаден от началник отдел "МДТ", потвърден с решение № 004/11.11.2016 г. на началник отдел "МДТ" в Община Своге, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да са обяви нищожност на процесния АУЗД. С оглед изхода на правния спор и липсата на искане в тази насока разноски в полза на касатора не следва да бъдат присъждани. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение