Определение № 13098 от 04.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11163/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс, приложими на основание чл. 216а, ал. 3 от Закона за обществените поръчки. Образувано е по частната жалба на ДЗЗД „Мега Би Джи Ар“, чрез адв. Б. Станев от Софийска адвокатска колегия (САК) против разпореждане № РЗП-2/01.11.2024 г. на председателя на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), с което на дружеството е отказано възстановяване на държавната такса от 4500 лв., внесена за образуване на производство по негова жалба вх. № ВХР-1578/16.08.2024 г. Наведени са доводи, че таксата се явява недължимо платена. Претендира се отмяната на атакуваното разпореждане и възстановяване на внесената пред КЗК държавна такса, като недължимо платена. Ответната страна – кмета на община Асеновград не взима становище по частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, счита частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: За да постанови атакуваното разпореждане, председателят на КЗК е установил, че дружеството е подало жалба срещу решение на кмета на община Асеновград за определяне на изпълнител в процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка, монтаж, въвеждане в експлоатация и гаранционно обслужване на устройства за битово отопление по обособени позиции“, в частта по обособена позиция №1:“Достака монтаж, въвеждане в експлоатация и гаранционно обслужване на климатици за битово отопление и на отоплителни устройства за битово отопление-термопомпи сплит система „въздух-вода“. Подадената жалба, е била преценена като нередовна от председателя на КЗК, защото не е представен договора за създаване на ДЗЗД „Мега Би Джи Ар“, не е представил пълномощно на лицето, което е подписало жалбата от дружествата, участници ДЗЗД „Мега Би Джи Ар“, което му дава право да подава от тяхно име жалба до КЗК, както и да предприема съответните действия в производство пред КЗК. С писмо изх. №СНР-556/04.09.2024г., дружеството било уведомено за нередовностите на жалбата, като в писмото е указан срок за тяхното отстраняване съобразно чл.199, ал.4 ЗОП. Съобщеното е било получено на 04.09.2024г., съгласно автоматично генерирано електронно съобщение, потвърждаващо доставянето на уведомлението. С отговор с вх. №ВХР-1578/11.09.2024г. ДЗЗД „Мега Би Джи Ар“ е представил по електронна поща изискуемите документи, но КЗК приела, че отстраняването на нередовностите не са изпълнени в законоустановения срок, който изтичал на 09.09.2024г. В деловодството на КЗК е получена молба вх. № ВХР-1578/27.09.2024 г. с която се иска възстановяване на внесената държавна такса по която молба с разпореждане № РЗП-2/01.11.2024 г. на председателя на Комисията за защита на конкуренцията е отказано връщането на внесената такава с мотиви, че не е предвиден ред за възстановяване на държавни такси, а заплащането е предпоставка за образуване на производството пред КЗК. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение счита, че оспореното разпореждане като правилно следва да бъде оставено в сила. Председателят на КЗК точно е констатирал, че предявената от ДЗЗД „Мега Би Джи Ар“ жалба вх. № ВХР-1578/16.08.2024 г. не съответства на изискванията на ЗОП, поради което с писмо изх. № СНР-556/04.09.2024 г. е дал указание на оспорващото дружество в 3 - дневен срок да отстрани допуснатите нередовности, посочени в същото писмо, като жалбоподателят е предупреден, че при неотстраняване на нередовностите по жалбата няма да бъде образувано производство и тя ще бъде върната с разпореждане. Писмото е получено на 04.09.2024 г., като в законоустановения срок не е осъществено надлежно отстраняване на нередовнсотите. Срокът по чл. 199, ал. 4 ЗОП е преклузивен и неспазването му в случая води до връщане на жалбата на подателя й. Не намират основание оплакванията на частния жалбоподател. Правоотношението, касаещо събирането на държавна такса за оспорване на акт на възложител пред КЗК, е публично по своя характер и се развива между органа по преразглеждане и оспорващия. Основанието за заплащане на държавната такса, в случаите когато е дължима, е оспорване на акт, чрез подаване на жалба, а не извършване на определено действие от страна на Комисията. Внасянето на държавната такса е абсолютна процесуална предпоставка по редовността на жалбата, условие за да бъде разгледана по съществото. При неизпълнение, законодателят е предвидил санкцията за връщане на жалбата и отказ за образуване на производство. Действително, както е отбелязано и от председателя на КЗК, не намира правно основание предявеното от частния жалбоподател, искане за връщане на държавната такса, внесена по подадената жалба пред КЗК. Действащата специална нормативна уредба не предвижда в случаите по чл. 201, ал. 1 ЗОП - на отказ да бъде образувано производство по ЗОП пред КЗК последната да бъде възстановена. Неприложимо в случая е и общото правило на чл. 4б ЗДТ, тъй като не би могло да се приеме за недължимо внесена държавната такса, платена в изпълнение на изискването по чл. 199, ал. 3, т. 3 ЗОП, налагащо още при подаване на жалбата да бъде приложен документ, установяващ внасянето на дължимата държавна такса. Жалбата не подлежи на разглеждане по отношение на нейната допустимост, в последствие и основателност, ако не са налице предпоставките за нейната редовност – в случая редовността предвижда и заплащане на такса в определен законов размер като кумулативно изискване. Поради това в случая правилно е прието, че не е налице недължимо заплащане на държавна такса, доколкото чл. 199, ал. 3, т. 3 от ЗОП изисква като приложение към жалбата представяне на документ за платена държавна такса. По тези съображения, атакуваното разпореждане № РЗП-2/01.11.2024г. на председателя на Комисията за защита на конкуренцията следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение