Решение № 15841 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5937/2009 г.

Решение № 15841 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5937/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Йорданов Борисов, чрез процесуалния му представител адв. Николай Дунчев, срещу решение № 1261 от 06.02.2009 г. по адм. дело № 691/2008 г. на АССГ, I отделение, ХII състав, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 1000107/10.08.2007 г., издаден от ТД на НАП гр. Кюстендил. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения изложени в жалбата, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА, както и да му бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Испиридонова, моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и да се остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С процесния РА, издаден поради наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, на Георги Йорданов Борисов са установени следните задължения 2005 г. по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.): За 2000 г. - 1396, 04 лв. и лихва 1154, 30 лв. ; за 2001 г. - 9341, 47 лв. и лихва 6346, 85 лв. ; за 2002 г. - 2306, 86 лв. и лихва - 1231, 82 лв. В хода на съдебното производство жалбоподателят е представил удостоверения от ТБ "ДСК" ЕАД, финансов център Кюстендил за това, че на Миланка Борисова Шиякова е отпуснат кредит за текущо потребление на 08.10.2004 г. в размер на 2700 лв., а на Венцислав Шияков - на 20.12.2002 г. сумата от 15000 лв. и на 08.10.2004 г. - сумата от 10000 лв., както и договорите за кредити със същите дати, в това число и договори за заем между посочените лица - Миланка и Венцислав Шиякови (като заемодатели/ и дъщеря им - Силвия Борисова) съпруга на жалбоподателя - заемополучател (. Договорите за заем са без нотариална заверка на подписите, като първите две суми са отпуснати безвъзмездно. Представена е и разписка, подписана от Венцислав Шияков и Силвия Шиякова за сумата от 40000 лв., на дата - 06.07.2005 г. С оглед разпоредбата на чл. 181 от ГПК, съдът е приел, че представените договори за заем (оспорени от ответника) нямат достоверна дата и не следва да бъдат включени в паричния поток. На основание чл. 194, ал. 2 от ГПК съдът е изключил от доказателствата по делото оспорените договори за заем от 08.10.2004 г. за сумата от 2700 лв., от 20.12.2002 г. - за сумата от 15000 лв. и от 08.10.2004 г. за сумата от 10000 лв. АС е установил, че в представената от жалбоподателя декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, същият не е посочил доходи от продажба на лек автомобил и не са представени доказателства за извършената продажба. В тази връзка по делото е изслушана експертиза, която е дала заключение за продажната стойност на автомобила - "тойота Рав 4" - 17540, 61 деном. лв. (към датата на продажбата - 28.05.1997 г.). Тъй като жалбоподателят не е представил договор за покупко-продажба или друго косвено доказателство, от което да се установява продажната цена на автомобила, както и доказателства за наличността на сумата от продажбата по негови твърдения - в размер на 15000 лв. към 31.12.1999 г., то съдът е приел за недоказани твърденията му за наличието на тази сума и правилно не е включена в паричния поток при определяне на данъчната основа за 2000 г. Същите изводи са валидни и за твърденията на жалбоподателя за продадени имоти преди процесния период. Посочените доходи в декларацията по чл. 124, ал. 3 от ДОПК от продажба на собствени плодове и твърдението, че е земеделски производител, съдът е приел за недоказано, тъй като не са представени каквито и доказателства- липсва документ за регистрацията му като земеделски производител, документи за доходи от реализация на такава продукция, за земеделска земя, върху която са отгледани плодовете, разходи за тяхното отглеждане. В тази връзка според съда правилно е прието, че паричната сума от тези доходи не е налична към 01.01.2000 г., поради което не е взета в предвид при определяне на данъчната основа за 2000 г. Поради непредставяне на каквито и да е доказателства за извършените разходи за пътуванията на жалбоподателя в чужбина, съдът е приел за доказано извършването на такива от справката на ОДП - Кюстендил и размерът им следва да бъде определен съобразно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина за процесните периоди, както правилно е прието от ревизиращите органи. Приети са за недоказани твърденията, че при част от пътуванията жалбоподателя е отсядал при дъщеря си - студентка в гр. Скопие, тъй като свидетелите (разпитани по дело) не са пътували заедно с тях. АС е изложил и подробни съображения относно твърденията за неправилност на приетите разходи за издръжка по средно-статистическите данни за живот на НСИ и в тази връзка е изслушана ССЕ. Съобразно изложеното, съдът е приел, че законосъобразно са определени задълженията на жалбоподателя по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за периода - 2000 г., 2001 г. и 2002 г. по реда на чл. 122 от ДОПК. Така постановеното решение е правилно. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена подробно и последователно фактическата страна по спора, направените възражения пред първоинстанционния съд и са формирани изводи за законосъобразност на обжалвания РА, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. За да е законосъобразно облагането по аналог с РА, издаден след данъчна ревизия при действието на ДОПК, следва да са налице доказателства за наличие на някоя от хипотезите по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, в която данъчната основа се определя от данъчния орган по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Съдът е констатирал, че по делото е безспорно установено от фактическа страна обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК данни за укрити приходи или доходи. Обсъдени са процесните договори за заем, техният характер на частни диспозитивни документи, формалната им доказателствена сила, която не се простира върху датата на съставянето им и че чрез тях не се доказва получаването им от задълженото лице, както и доказателствата относно произхода на средствата предоставени от заемодателите. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от кодекса, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства. Въз основа на анализ административният съд е направил обоснован извод, че констатациите в РА не са оборени от жалбоподателя. Този негов извод е правилен и в съответствие с доказателствата по делото. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на АССГ не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не следва да бъдат присъдени разноски по делото. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 886 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение,