Решение № 1440 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4643/2014 г.

Решение № 1440 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4643/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Детелина" ЕООД срещу Решение № 407 от 13.02.2014, постановено от Административен съд Пловдив по адм. дело № 1722 по описа на същия съд за 2012 г., с което частично е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 261106359/17.02.2012 г., потвърден с Решение № 490/08.05.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП /сега Дирекция "ОДОП" - Пловдив/ за допълнително установени данъци и лихви: ДДС в размер на 32 603,93 ведно с прилежащите лихви, както и допълнително начислен корпоративен данък за 2005 г., 2006 г. и 2007 г. в размер респективно на 6 377,03 лв., 10891,37 лв. и 1909,10 и прилежащи лихви общо в размер на 12 096,14 лв. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли за отмяната му и претендира разноски. Ответникът - Директорът на дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Калдъшев оспорва касационната жалба в писмена защита, депозирана на 09.01.2015 г. Претендира разноски за двете съдебни инстанци. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 261106359/17.02.2012 г., потвърден с Решение № 490/08.05.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП /сега Дирекция "ОДОП" - Пловдив/ в частта за допълнително установени данъци и лихви: ДДС в размер на 32 603,93 лв. ведно с прилежащите лихви и допълнително начислен корпоративен данък за 2005 г., 2006 г. и 2007 г. в размер респективно на 6 377,03 лв., 10891,37 лв. и 1909,10 и прилежащи лихви общо в размер на 12 096,14 лв. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отхвърли жалбата в обжалваната й част, първостепенният съд е приел, че реализираният приход е укрит, а косвеният данък - неотчетен като задължение към бюджета. Установените данни за укрити приходи, представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. По тази част от спора, първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупният анализ на всички относими писмени доказателства. Фактическите и правни доводи са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно, без да е необходимо повторното им възпроизвеждане от настоящата инстанция, след като тя ги споделя изцяло. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. Фактическата обстановка е безспорно установена. Оплакването за липса на предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК е неоснователно. В доказателствена тежест на приходните органи е да установят наличието на предпоставките, в конкретния случай - на тези по т. 2 и т. 7 на ал. 1, чл. 122 ДОПК. В процесния случай в хода на ревизията е установено пълно доказване, след извършване на обстойна проверка и при съобразяване на дадените обяснения, че е налице несъответствие на извършените разходи спрямо декларираните приходи и ресурси за покриване на тези разходи. Установено е, че кредитните обороти по сметка 501 "Каса в лева" надвишават дебитните обороти на ревизираното лице "Детелина" ЕООД. Като произход на средствата са посочени получени суми по многобройни договори за заем, като са осчетоводени по дебита на заведената от дружеството счетоводна сметка 501 "Каса в левове" 237 000.00 лв. по 53 броя такива. Ревизираното лице има сключени договори за заем и със своя управител и едноличен собственик Филю Атанасов Атанасов. Като произход на собствените си средства, управителят представя 194 броя фишове за изплатени суми от залагания в "Еврофутбол" през 2009 г. Подробно съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя, които са част и от доводите изложени в касационната жалба. Правилно съдът е приел, че не е установен факта на предаване на сумите предмет на приетите по делото договори за предоставяне заеми. Не са представени доказателства за наличие на сумите у лицата, поради което представените документи обсъдени в съвкупност с останалите доказателства, правилно съдът е приел, че не следва да бъдат кредитирани. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че не е доказано, че посочените като заемодатели в договорите за заем, действително са дали в заем материализираните в договорите суми. Съдът правилно е преценил доказателствата по делото, от които наистина не се установява нито, че сумите реално са постъпили в патримониума на лицето, нито, че са напуснали патримониума на заемодателя. В конкретния случай договорите нямат нотариална заверка или друг от подробно уредените в чл. 181 от ГПК белези, които да доказват достоверно, че на датата, вписана в тях, сделката е била извършена, т. е., че посочената в тях сума е била предадена. Действително договорът за заем като неформален не изисква специална писмена нотариална форма за действителност, но за целите на данъчното облагане, предаването на сумите т. е. реалното изпълнение на договора следва да бъде установено по безспорен начин. Именно във връзка с доказване реалността на договорите и предадените с тях суми, съдът е обсъждал и фактите, че част от заемодателите към датите на сключване на договорите за заем, са пребивавали в чужбина. Следва по безспорен начин да се установи, като се докаже, че процесните суми съществуват в патримониума на заемодателя, към периода на предоставяне на заем. От изложеното следва обоснован извод, че касаторът не може да установи по начин, противопоставим на ответната страна, че сумите, посочени в договорите за заем със заемодателите, реално са били предоставени, т. е. тезата на жалбоподателя се явява недоказана с ангажираните писмени доказателства. При липсата на убедителни доказателства, че заемодателите действително са разполагали с възможност да предоставят средствата, законосъобразен е изводът на съда, че правилно от органите по приходите към доходите на ревизираното лице не са приобщени сумите по цитираните договори за заем. Както бе отбелязано по-горе, този извод на първостепенния съд е основан на изключително подробно обсъждане на доказателствата, което е довело до обосновани изводи, които като споделени от настоящата инстанция не се налага да бъдат преповтаряни. Изводите на съда са формирани и при правилно разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации на ревизионния акт, издаден при ревизия при особени случаи, в производството по обжалването му се ползват с презумптивна доказателствена сила, от което следва, че в тежест на жалбоподателя е било да ангажира доказателства, относими към спора за предоставените заеми от горепосочените лица и опровергаващи установеното от органа по приходите. Както в хода на административното обжалване, така и в хода на съдебното обжалване, "Детелина" ЕООД не е представила доказателства, които да опровергават изводите на ревизиращите органи, за да се приеме, че престациите са изпълнени. При тези данни правилно е счел за законосъобразни действията на приходните органи, които са пристъпили към определяне на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - декларираните доходи не съответстват на имущественото и финансово състояние на ревизираното лице за ревизирания период. Именно липсата на несъмнени данни за произхода на средствата, които са внасяни в касата на предприятието на дружеството, към всеки един от конкретно ревизираните отчетни периоди предпоставя необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване на данъчна ревизия, предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила от приходните органи при провеждане на процедурата за облагане по аналог, по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. На управителя на ревизираното дружество е връчено Уведомление изх. № РД-22-340/28.11.2011 г., по чл. 124, ал. 1 от ДОПК за това, че дължимия от него данък върху дохода за процесния период ще бъде определен по особения ред, установен в чл. 122 от ДОПК. Връчено е също така Уведомление № 21-4720 от 28.11.2011 г. по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК, даден е законово определения срок за вземане на становище и представяне на доказателства, приета е съответно декларация по чл. 124 ДОПК. Предвид гореизложеното, неоснователно се явява твърдението на касатора за уведомяване след предвидения срок - 28.11.2011 г. Безспорно връчването на уведомленията е осъществено на 29.11.2011 г., но видно от посочената дата на издаване последните е 28.11.2011 г., която дата попада в удължения срок за извършване на ревизията. Касаторът оспорва правилността на изводите на съда и досежно частта на РА, в която са установени задължения по ЗКПО, както и на лихви върху тях, за периодите 2005 - 2007 г. Не се излагат конкретни оплаквания, свързани със спецификата на облагането по ЗКПО. Според касатора съдът не е отчел какво отражение на финансовия резултат дава всяка заемна сума и дали същата подлежи на регулация по ЗКПО, поради което неправилно е приложено облагането по аналог. В тази връзка, относно наличието на обстоятелства за извършване на ревизия при особени случаи и определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, касационният съд е изложил мотиви по-горе в настоящото решение, които не намира за уместно да преповтаря. В частта по ЗКПО размерът на приходите за 2005 г., 2006 г. и 2007 г., е определен като декларираните от "Детелина" ЕООД приходи по ГДД са увеличени с неотчетените приходи. На определени дати е установено, че кредитните обороти по сметка 501 "каса" надвишават дебитните обороти. Следва да бъде съобразена характеристиката на счетоводна сметка 501 Каса, която е активна счетоводна сметка. Това означавало, че същата се дебитира при постъпването на парични средства и се кредитира при разходването им, но в края на всеки календарен ден трябва да е налице дебитно /положително/ салдо - разходените парични средства не трябва да са повече от постъпилите. Не било възможно да се изхарчат парични средства, които не са налични по счетоводни данни. Относно начина и методиката на изчисляване на годишните данъчни основи не са изложени конкретни оплаквания от касатора. Касационният съд намира изводите на първоинстанционния съд относно правилността на извършеното облагане и определяне на основата, за съответни на материалния закон. Последица от промяната на данъчните основи е промяната на финансовия резултат в посока увеличение, със стойността на неотчетените приходи. Фактическите констатации в частта по ЗКПО се ползват с презумпцията за вярност, тъй като не е доказано противното. В същия смисъл са изводите на първоинстанционния съд. Решението се явява правилно и в тази си част, поради което следва да се остави в сила. Пряка последица от това е определената основа по ЗКПО с начисляване на дължимия корпоративен данък и прилежащи лихви. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че при постановяване на първоинстанционното решение, в обжалваната му част, с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице, не са допуснати сочените от касатора нарушения. В останалата част на решението, с която е отменен РА същото е влязло в сила като необжалвано. С оглед изхода на спора разноски не се дължат в полза на коя да е от страните в касационното производство. Юрисконсултско възнаграждение в полза на бюджета на приходните органи се дължи еднократно за фазата на съдебното обжалване като такова е присъдено от първоинстанционния съд. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пред. първо, ВАС, тричленен състав на осмо отделение,