Определение № 3744 от 27.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4624/2022 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Подадена е молба вх. № 12822/17.10.2023 г. от жалбоподателката П. С. М., чрез адв. Г. В. за изменение на основание чл.248,ал.1 ГПК на постановеното по настоящото дело определение по чл.288 ГПК № 2572/18.09.2023 г. в частта за разноските - присъдената сума от 3000 лв. за адвокатско възнаграждение, поради прекомерност на адвокатското възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, като разноските се намалят до сумата 1725 лв. Ответникът по молбата „Престиж-96”, АД, чрез адв. А. А. и адв.С. С. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за недопустимост, съответно за неоснователност на молбата. Настоящият състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на молителката приема следното: Молбата за изменение на постановеното определение на ВКС по чл.288 ГПК в частта за разноските е подадена в срока по чл.248,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е частично основателна по следните съображения: С определение № 2572/18.09.2023 г. по гр.дело № 4624/2022 г. на ВКС, IV г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 273/12.07.2022 г. по в.гр.дело № 192/2022 г. на Окръжен съд Велико Търново по касационна жалба вх. № 6649/25.08.2022 г., подадена от ищцата П. С. М., ЕГН [ЕГН] и е осъдена П. С. М. да заплати на „Престиж-96”, АД сумата 3000 лв. разноски по делото за касационното производство за адвокатско възнаграждение. С въззивното решение на Окръжен съд Велико Търново по в.гр.дело № 192/2022 г. е потвърдено решение № 8/04.01.2022 г. по гр.дело № 1870/2021 г. на Районен съд Велико Търново, с което са отхвърлени предявените от П. С. М. срещу „Престиж-96” АД искове с правно основание чл.71,ал.1,т.1 и т.2 ЗЗДискр, чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ. Ответникът по касационната жалба „Престиж-96” АД гр.В.Т. е представил мотивиран писмен отговор по касационната жалба, чрез адв.А. А. и адв.С. С.. Видно от приложените писмени доказателства към отговора – фактура и извлечение от банкова сметка и приложеното пълномощно на л. 69 от първоинстанционното дело ответникът по жалбата е упълномощил адв. А. А. и адв. С. С. да осъществяват процесуално представителство пред ВКС и е заплатил сумата 3000 лв. адвокатско възнаграждение с включен ДДС. След постановяване на цитираното определение на състав на ВКС жалбоподателката П. С. М., чрез адв. Г. В. е поискала изменение на определението в частта на присъдените разноски, като е направила възражение по чл.78,ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Съгласно чл.78,ал.5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер, но не по-малко от минимално определения размер на възнаграждението по чл.36 от Закона за адвокатурата. В случая минималният размер на адвокатското възнаграждение за защитата на ответника в касационното производство се определя по правилата на чл. 7, ал.1,т.1 и т.4, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията на текстовете преди ДВ, бр. 88/2022 г.). За неоценяемите искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, които са предявени заедно (не са предявени самостоятелно) се дължи едно възнаграждение, което е не по - малко от размера на една минимална работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ – чл.7,ал.1,т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тази разпоредба, касаеща дела по искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ е специална спрямо разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата, която предвижда адвокатските възнаграждения да се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки от тях поотделно (в редакцията на текста преди ДВ, бр. 88/2022 г.). С оглед на това и тъй като в случая част от предмета на делото са обективно съединените искове за отмяна на уволнението и за възстановяване на работа на ищцата, приложима е специалната разпоредба. При обективното съединяване на исковете по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ с иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ минималното възнаграждение се определя сумарно – минималната месечна заплата (по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1 и 2 КТ ) и възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2,т.3 от Наредбата в редакцията й преди ДВ, бр. 88/2022 г. по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ съобразно цената му. По иска с правно основание чл.71,ал.1,т.1 и т.2 ЗЗДискр минималното адвокатско възнаграждение се определя съобразно текста на чл.7,ал.1,т.4 от Наредба № 1/2004 г. в редакцията на текста преди изменението с ДВ бр.88/2022 г. Така определено минимално възнаграждение е в размер на 1970 лв./710 лв.+ 660 лв.+ 600 лв./. Същото се редуцира на 1477.50 лв., съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредбата/в редакцията преди изменението с ДВ бр.88/2022 г./, тъй като осъществената от един адвокат защита по делото се отнася само до подаване на отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване и доводи за неоснователност на жалбата. Съгласно § 2 а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. С оглед на тази разпоредба към сумата 1447.50 лв. следва да се прибави 295.50 лв. дължим ДДС, тъй като адвокатите, оказали правна помощ са регистрирани по ЗДДС. Общият размер на адвокатското възнаграждение за един адвокат е в размер на 1773 лв. В този размер, съобразно фактическата и правна сложност на делото и характера на съдебния спор, разноските са дължими от жалбоподателката. Възражението на жалбоподателката за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника по касационната жалба е частично основателно. Постановеното определение по чл.288 ГПК от ВКС по настоящото дело следва да се измени в частта за разноските, присъдени в полза на ответника по касационната жалба, като същите се намалят до 1773 лв. В останалата част молбата за изменение на определението на ВКС в частта за разноските е неоснователна. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на IV - то гражданско отделение