Определение № 156 от 24.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 2008/2013 г.

Производството по делото е образувано на основание чл. 351, ал.5 от НПК по жалба на И. С. В. – частен тъжител по внчхд № 2045/2013 г. по описа на Софийския градски съд, против разпореждане № 4501 от 12.08.2013 г. по същото дело. Изтъква се от жалбоподателя, че с атакувания съдебен акт въззивната инстанция въпреки отправеното искане за възстановяване на срока за обжалване неправомерно върнала касационната му жалба като просрочена и по този начин го лишила от правото да инициира инстанционен контрол върху постановената оправдателна присъда. Прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като частният тъжител не се е съобразил с петнадесетдневния срок за обжалване на въззивната присъда. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди направените доводи, установи следното: Безспорно е по делото, че частният тъжител В. е подал касационна жалба седем дни след изтичане на предвидения в чл.350, ал.1 от НПК срок за обжалване .Той обаче е поискал неговото възстановяване с молба до въззивния съд по реда на чл. 186 от НПК. Пренебрегвайки чл.186, ал.5 и ал.6 от НПК сезираната инстанция не е разгледала съдържащото се в молбата искане, макар неговото удовлетворяване или отхвърляне да са от решаващо значение за допустимостта на касационната жалба и пътя на наказателното производство. Преди да администрира жалбата на тъжителя по чл.351, ал.5 от НПК съдът е следвало да се произнесе по заявената претенция за възстановяване на срока за обжалване. Допуснатото процесуално нарушение прави невъзможна проверката на разпореждането за връщане на касационната жалба, тъй като то е обосновано единствено с пропуснатия срок за нейното подаване. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,