Решение № 5424 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 673/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция "Вътрешна сигурност" -МВР против решение № 5187/ 14.11.2025 г. по адм.д.№ 235/ 2025 г. по описа на Административен съд- Пазарджик. Иска отмяна на решението и твърди, че правилно е приложен от органа чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №№8121з-310/ 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР, защото от 5 бр. по старата структура на сектор 02 на отдел 05 не е имало свободни щатни бройки поради съкращаване на 4 бройки със заповед № RB202004-001-04/K-8 от 15.01.2025 г. на МВР. Необоснован е изводът на съда, че имало други свободни щатни бройки, по-близо до предишното местоназначаване. Към датата на преназначаване има 4 бройки свободни за разузнавач VI- I в Разград, Търговище, Шумен, Добрич, Силистра. Изводите за превратно упражняване на власт и оказан натиск и принуда не са доказани. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата. Ответникът З. Г. С. оспорва касационната жалба. като неоснователна. Съдебната експертиза установява, че няма съкращаване в щата. Доказана е принуда, защото е подписал протокола със забележка. Няма мотиви в заповедта, които да разкриват връзка между оргавнизационни промени и преместването му. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страна, спрямо което съдебното решение е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение №5187/ 14.11.2025 г. по адм.д.№ 235/ 2025 г. по описа на АС-Пазарджик, е отменена заповед № 7855з-217/ 7.03.2025 г. на директора на Дирекция "Вътрешна сигурност" при МВР, с която З. Г. С., гр.Септември, в качеството му на служител на длъжност "разузнавач II степен" в сектор 02, отдел 05 при дирекцията е преназначен на длъжност "разузнавач II степен" в сектор 03, отдел04 при същата дирекция, считано от датата на встъпване в длъжност. За да постанови този резултат съдът развива следните съображения:1. Липсват мотиви, които да разкриват фактическата връзка между организационните промени и преместването на служителя, нито органът е извършил индивидуална преценка по чл.164 от ЗМВР относно възможността за оставяне на служителя на заеманата длъжност или назначаване на друга, съобразена с професионалния му опит и здравословно състояние. С това е нарушен принципа за съразмерност по чл.6 от АПК.2. Не е налице съгласие от служителя, защото има принудително подписване на протокола, съчетано с отказа на служителя да подпише заявление за преназначаване. Преназначаването е в отклонение от целта на закона в чл.164 от ЗМВР за осигуряване на ефективна ортганизация на службата ,а не да служи като средство за упражняване на натиск. Решението следва да се остави в сила, но по съображения различни от изложените: Основанието, на което е издадена заповедта са чл.143, ал.1, т. 6, чл.159, ал.1, т. 3, чл.164, ал.1 от ЗМВР, министерска заповед № RB -202004-001-04/К-8/15.01.2025 г. за утвърждаване на щат на дирекция "Вътрешна сигурност"-МВР във връзка с чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 8121з-310/ 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР и протокол № 7855р-2821/ 4.03.2025 г. за предлагане на друга длъжност на държавен служител. В чл.164 от ЗМВР са уредени различни хипотези на преназначаване:1. по инициатива на служителя - чл.164, ал.1 от ЗМВР, 2. по предложение на съответния ръководител и съгласие на служителя на друга длъжност в рамките на съответния вид длъжност- чл.164, ал. 2 от ЗМВР, 3. по предложение на съответния ръководител без съгласие на служителя- чл. 164, ал. 3 от ЗМВР, при наличието на условията по т. 1 и т. 2. В случая има заявление от 17.02.2025 г. - л. 106 от З. Г. С. за преназначаване, но то е за "инспектор" в структурата на сектор и отдел при ДВС- МВР с местонахождение гр. Пловдив, съгласно утвърдения щат със заповедта от 15.01.2025 г. на министъра на вътрешните работи. Няма искане от служителя за преназначаване на длъжност в сектор 03 към отдел 04 Добрич. Следователно не е налице посоченото правно основание в заповедта по чл.164, ал.1 от ЗМВР. В същото време е посочено и второ основание за преназначаване по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8121з-310/ 17.07.2014 г. на държавните служители в МВР- поради съкращаване в щата, която процедура обаче се провежда по предложение на ръководителя на структуратана МВР, в щата на която е заеманата длъжност. За заемане на предлаганата длъжност се изисква съгласие и такова е дадено, предвид представения по делото протокол от 4.03.2025 г. за предлагане на друга длъжност на държавен служител. Не е доказано от страна на органа по назначаване какви точно длъжности са били свободни и предложени като такива на служителя. От представения протокол от 4.03.2025 г. /л.38/ за предлагане на друга длъжност и списъкът от 17.02.2025 г. /л.34/, такива факти не могат да бъдат установени. Настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд за опорочено съгласие и принудително подписване на протокола, защото факти в този смисъл не са доказани. Това означава, че не е установно и превратно упражняване на власт. Необосновани се явяват и развитите от съда съображения, че е имало, но не е предложена свободна бройка в други райони, включително по-близо до предишната месторабота. Едновременното посочване на две алтернативни основания за преназначаване - по искане на служителя и по инициатива на съответния ръководител със съгласие на служителя, представлява материална незаконосъобразност на заповедта и има за последица основание за отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК. Отделно от това административният орган не е доказал съкращаване. За да бъде установено съкращаване съдът следва да съпостави заповедта за утвърждаване на новия щат на дирекция "Вътрешна сигурност"-МВР от 15.01.2025 г. и поименното щатно разписание, изготвено в изпълнение на тази заповед, с щатното разписание, което е действало дотогава. Писмени доказателства в този смисъл няма по делото и доводът в касационната жалба, че от 5 бр. по старата структура на сектор 02 на отдел 05 са съкратени 4 бройки със заповед № RB202004-001-04/K-8 от 15.01.2025 г. на министъра на вътрешните работи, е необоснован. Предвид изложеното решението като правилно по своя резултат следва да се остави в сила, като бъдат взети предвид коригиращите мотиви в настоящото съдебно решение. Основателно е искането за присъждане на 200 евро направени разноски от ответника за адвокатска защита, предвид договора от 12.12.2025 г. на л. 24 от настоящото дело. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение