Определение № 326 от 13.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1196/2015 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Г. С. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.Е. И. от САК срещу определение № 22141/14 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, постановено по гр.дело № 3759/14 г по реда на чл.248 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на въззивното решение в частта относно разноските, чрез присъждане на разноски в размер на 300 лв.Подържа се, че атакуваното определение е незаконосъобразно, тъй като противоречи на т.1 от Тълкувателно решение № 6/12 г на ОСГТК на ВКС.Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да бъде уважена молбата по чл.248 от ГПК като на жалбоподателя бъдат присъдени сторените от него разноски в размер на 300 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат. Ответникът по частната жалба С. К. П., действаща в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете И. В. С. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото.Подържа, че обжалваното определение е постановено в съответствие с посоченото Тълкувателно решение, поради което следва да бъде потвърдено. Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение съдът е приел, че не следва да присъди на ответника разноски, тъй като в договора за правна помощ липсва изрично отбелязване относно начина на плащане на адвокатското възнаграждение-в брой или по банков път. Определението е законосъобразно.Същото е постановено в съответствие с мотивите на т.1 от ТР № 6/12 г на ОСГТК на ВКС, съгласно което в договора за правна помощ следва де е налице изрично отбелязване относно начина на плащане на адвокатското възнаграждение-в брой или по банков път.Само в този случай договорът има характера на разписка, удостоверяваща не само, че адвокатското възнаграждение е договорено, но и заплатено в действителност.Липсата на подобно отбелязване води до неоснователност на искането за присъждане на разноски. В този смисъл са и мотивите на въззивния съд, поради което определението му следва да бъде потвърдено. Предвид изложеното Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение