Решение № 3787 от 03.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1225/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. В. С., чрез адв. Икономов, против Решение №41706 от 12.12.2025г., постановено по адм. дело №9370/2025г. по описа на Административен съд – София град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствени правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на друго, с което се отмени процесната заповед, алтернативно да се върне за разглеждане от друг състав. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание не се явява, но чрез процесуалния си представител адв. Икономов, поддържа касационната жалба. Ответникът – директора на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, чрез юриск. Иванова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски за адвокатски хонорар. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – София град отхвърля жалбата на Д. В. С. срещу Заповед № 513з – 9511/08.08.2025 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл.204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във вр. с т.т. 15, 19,20, т. 28, б. „а“ и г“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, чл. 197, ал.1, т. 6 от ЗМВР и чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР, й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 226, ал.1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното й правоотношение в МВР на от длъжността командир на отделение в 03 група „Опазване на обществения ред“ на сектор „Общинска полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ по допълнителния щат към щата на СДВР, считано от датата на връчване на заповедта на 15.08.2025 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването ѝ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. След подробен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът излага съображения, че служителят С. извършва тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал. 1, т. 16 предл. второ и т. 13 от ЗМВР, поради което прави извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо. Постановено е в съответствие с материалния закон, при липса на допуснати нарушения на процесуални правила и е обосновано. Настоящият касационен състав споделя напълно всички фактически установявания и изведените въз основа на тях правни изводи на първоинстанционния съд. Правилно е прието, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същата съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, при спазване на процесуалните правила в дисциплинарното производство и при гарантиране правото на защита на наказания служител. В административният акт са посочени, както фактическите, така и правните основания за неговото издаване, като в обобщената справка и становището, подробно са описани действията на С., с които извършва цитираните в заповедта нарушения и правила за поведение от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Дисциплинарното производство е образувано с писмена заповед, издадена на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗМВР, при наличие на данни за извършени от С. тежки нарушения на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, същата е запозната с нея и с правата си по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР. Била й е предоставена възможност да се запознае с материалите по дисциплинарното производство. В заповедта изрично е налице позоваване на становището и обобщената справка, с която служителката е запозната, но не е депозирала писмени обяснения по тях, въпреки отправената й писмена покана. Процесното дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР и в съответствие с чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, като при определяне вида му е взета предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че служителят С. е осъществил фактическият състав на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. По несъмнен начин по делото е установено, че същата към датата на издаване на оспорената заповед е заемала длъжността командир на отделение в 03 група „Опазване на обществения ред“ на сектор „Общинска полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ по допълнителния щат към щата на СДВР. От съвкупния анализ на приобщените доказателства, безспорно е установено, че на 25.02.2025 г., около 22.30 ч., на [улица]пред „[улица]“, е възникнало пътнотранспортно произшествие, при което лек автомобил марка „БМВ“, модел „116 И“, с peг. № [рег. номер], управляван от Д. В. С. по време, когато тя не е била на работа, е самокатастрофирал в стълб на уличното осветление и се установил върху трамвайните релси, като възпрепятствал движението на трамваите. Същата е извадена от автомобила от случайни минувачи, които я напръскали с вода. Пред дошлия на място екип на ОПП - СДВР тя се опитала да прикрие деянието си, като е заявила, че не е управлявала автомобила, но намиращите се на място свидетели на произшествието заявили обратното. С. е залитала, миришела силно на алкохол и е отправяла заплахи и обиди спрямо свидетелите. Била е изпробвана за употреба на наркотични вещества, като пробата е отрицателна, но е отказала да й бъде извършена проверка с помощта на техническо средство с цел установяване концентрацията на алкохол в издишания въздух. Съставен й е АУАН и е издаден талон за медицинско изследване, което тя не е изпълнила. По отношение на С. е издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1,6. „б“ от ЗДвП № 561/26.02.2025 г., с която свидетелството й за управление на МПС е отнето. При тези данни е правилен извода на съда, че фактическият състав на нарушението по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е осъществен с факта, че на посочената в заповедта дата и описани обстоятелства, служителят в МВР С., е извършила деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и уронващо престижа на службата, а именно – при управление на МПС е допуснала ПТП, след което отказала на дошлите на място служители на ОПП – СДВР да бъде тествана с техническо средство за употреба на алкохол. Не се явила и в медицинско заведение за да даде проба за изследване за наличие на алкохол в кръвта й, при издаден талон за такова медицинско изследване от контролните органи. С поведението си служителят осъществява деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, а именно: т. 15, т. 19, т. 20 и т. 28, б. „а“ и б. „г“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /Кодекса/ - „държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме“ /т.15/, „държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява” /т. 19/; „държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си” /т. 20/; „държавният служител, независимо от заеманата длъжност по време на изпълнение на служебните си задължения или извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България“, „държавният служител не отказва да му бъде извършена проверка и се подчинява на разпорежданията на контролните органи относно установяване на управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол, наркотични вещества или техни аналози.“ /т. 28, б. „а“ и б. „г“/. С изброените нарушения на Кодекса е уронен престижът на службата в МВР, като деянието, извършено от С., става известно на други служители на МВР, посетили произшествието и извършили проверката на водача, на много присъствали на мястото граждани и на служители на Столична община дошли да отстранят катастрофиралия автомобил. Тези деяния са основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тъй като изпълват състава на тежко дисциплинарно нарушение, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, като ДНО действа в условията на обвързана компетентност. В заповедта подробно са изложени мотиви, защо нарушенията, допуснати от служителя на МВР С., водят до уронване престижа на службата. Съдът е обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства и извел подробни и съобразени с материалния закон правни изводи, които почиват на негов собствен и задълбочен анализ на установените по делото факти. Обосновано е приел тезата на ДНО, че извършеното от оспорващата е несъвместимо с цитираните в заповедта етични правила за поведение и е довело до уронване на престижа на службата. Отговорил мотивирано и на всички възражения и оспорвания, предявени пред него. Постановил е решение в съответствие с материалния закон, тъй като служителят С. доказано е извършила описаните в оспорената заповед дисциплинарни нарушения. Оспорванията на касатора по фактите, остават голословни и не се подкрепят от останалите доказателства, събрани по надлежен ред. С оглед на изложеното, Върховният административен съд, намира, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски за тази инстанция е основателно. На основание чл. 78, ал. 8 вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, касационният жалбоподател следва да му заплати направените разноски в размер на 60 /шестдесет/ евро за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК,