Определение № 438 от 17.09.2024 г. на ВКС по н. д. № 729/2024 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК за разрешаване на спор за местна подсъдност между Софийски градски съд и Окръжен съд – Велико Търново, повдигнат от последния. Върховният касационен съд, след като провери материалите по делото и като съобрази предпоставките по чл. 44, ал. 1 от НПК, намира следното: Пред Специализирания наказателен съд (закрит) е образувано н.о.х.д. № 672/2018 г. по внесен обвинителен акт срещу подсъдимите А. Б. В., В. С. Д., Н. А. Н., Г. Б. Б., Е. Т. К. и Р. П. В. за престъпления по чл. 354а, чл. 321 и чл. 308 НК. След закриването на СНС разглеждането на делото е продължило в Софийски градски съд от 31.08.2022г., като е приключило с присъда, постановена на 13.07.2023 г. Присъдата е обжалвана и по този повод пред Апелативен съд – София е образувано в.н.о.х.д. № 1316/2023 г. Въззивният съд е постановил решение № 151 от 10.05.2024 г., с което първоинстанционната присъда е била отменена и делото е било върнато с указание да бъде разгледано от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на съдебното заседание. По повод връщането на делото от АС – София пред СГС е образувано н.о.х.д. № 2908/2024 г. С разпореждане от 19.07.2024 г. производството е било прекратено и делото е било изпратено на ОС – Велико Търново по подсъдност. Прекратяването е аргументирано с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от НПК, като съдията-докладчик е посочил, че престъпленията по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК са довършени на територията на [населено място], който попада в района на ОС – Велико Търново. Пред ОС – Велико Търново е образувано н.о.х.д. № 413/2024 г. С разпореждане № 396 от 06.08.2024 г. съдията докладчик е прекратил производството и е повдигнал спор за подсъдност със СГС, тъй като счита, че именно СГС е компетентен да разгледа спора. Аргументира се с това, че престъплението по чл. 308 от НК е извършено на територията на [населено място], досъдебното производство е приключило в [населено място], както и че всички вещи лица и повече от половината от свидетелите по делото са с адреси за призоваване в [населено място]. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, намира, че съдът, на който делото следва да се изпрати за разглеждане и решаване, е СГС, предвид следните съображения: Правилата за определяне на местна подсъдност, регламентирани от чл. 36 до чл. 38 от НПК, са специални и те следва да бъдат съобразявани с оглед първоначалното разглеждане на делото. Видно от изложените факти, Апелативен съд – София е отменил присъдата, постановена от СГС и е дал изрични указания, че делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, като е посочен и стадия, от който следва да започне. Този първоинстанционен съд е СГС. В настоящото производство ВКС не контролира правилността на решението, постановено от Апелативен съд – София. Указанията, дадени от въззивния съд, относно съда, който следва да разгледа делото, както и от кой стадий следва да продължи то, са задължителни за първоинстанционния съд. В случая СГС не разполага с правомощие за преценка на местната подсъдност на делото съгласно специалните правила по чл. 36 – 38 от НПК и следва да се съобрази с решението, постановено от въззивния съд. С оглед гореизложеното делото следва да бъде изпратено по компетентност на СГС. На основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение,