Определение № 1162 от 13.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2574/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. Б. Б. срещу определение № 242 от 06.03.2023 г. по гр. д. № 20221200500682/2022 г. на Окръжен съд – Благоевград, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което изменено решение № 20 от 13.01.2023 г., постановено по гр. д. № 682/2022 г. по описа на БлОС, като М. А. Г. е осъден да заплати на Т. Б. Б. сума в размер на 491.96 лв., представляваща разноски за въззивното производство. Въззивният съд е отхвърлил искането на Б. за присъждане на разноски за първоинстанционното производство (1105.75 лв.). Жалбоподателката атакува определението в частта, с която не са й присъдени разноските за първоинстанционното производство в размер на 1105.75 лв., като го счита за незаконосъобразно. Счита, че с оглед изхода на спора й се дължат разноски в пълен размер. Насрещната страна счита частната жалба за неоснователна. Настоящият съд намира частната жалба за процесуално допустима и частично основателна. Съображенията му за това са следните: Пред първоинстанционния съд са предявени от Т. Б. срещу М. Г. искове по чл. 109 ЗС за премахване на алуминиева конструкция (плътна врата и прозорец над нея), заграждаща част от общите части на сградата, както и за премахване на алармената система, монтирана на стената, за да охранява тази врата. От изложеното в исковата молба следва, че става дума за два отделни негаторни иска. Районен съд – Благоевград е отхвърлил и двата иска, докато Окръжен съд - Благоевград е намерил иска за премахване на алуминиевата конструкция за основателен и го е уважил; потвърдил е първоинстанционното решение в частта относно алармената система. Предвид изхода на спора пред него и тъй като Т. Б. е направила своевременно искане за разноски пред РС – Благоевград, въззивният съд, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, е следвало да присъди на същата направените пред първата инстанция разноски за уважената част от претенциите. Тъй като е уважен един от два иска, без направените разноски по тях да са разграничени, следва да се приеме, че на Т. Б. се следва 1/2 част от направените пред РС – Благоевград разноски (1/2 от 1105.75 лв.) – 552.88 лв. Изложеното обуславя частична отмяна на обжалваното определение и присъждане на горната сума. На страните не се дължат разноски за настоящото производство. Налице е трайно установена практика на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя, съгласно която производството по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер и не попада в приложното поле на чл. 81 ГПК, поради което в него не се носи отговорност за разноски. След като не се дължат разноски в производството по чл. 248 ГПК, няма основание за присъждане на такива и по делата, образувани при обжалване на постановения в това производство акт, каквото е настоящото дело. По изложените съображения Върховният касационен съд, второ гражданско отделение