Определение № 25 от 05.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1577/2017 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК частна жалба на М. Г. Б. срещу определение № 71 от 26.01.2017 г. по в. гр. д. № 1380/2016 г. по описа на Старозагорския окръжен съд. С обжалваното определение, постановено в производство по чл.248 ГПК, въззивният съд е допълнил постановеното решение от 15.12.2016 г. по цитираното дело, в частта му за разноските, като е осъдил М. Г. Б. да заплати на [фирма] – [населено място] направените разноски във въззивното производство в размер на 3 882 лв. Видно от определение № 264/26.10.2017 г. по настоящото дело, със същото производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на производството по гр. д. № 1578/2017 г. с влязъл в сила съдебен акт. По частната жалба, настоящият състав на ВКС, І-во г. о., съобрази следното: Налице са предпоставките по чл.230, ал.1 ГПК за възобновяване на производството по делото предвид отстраняване на пречките за движението му. Установява се от определение по гр. д. № 1578/2017 г. по описа на ВКС, че със същото е допуснато касационно обжалване на обжалваното въззивно решение № 382 от 15.12.2016 г., постановено по в. гр. д. № 1380/2016 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, допълнено в частта му за разноските с определението, предмет на жалба в настоящото производство. С решение по цитираното дело на касационната инстанция обжалваното въззивно решение е отменено и делото е върнато на Старозагорския окръжен съд за ново разглеждане. Отговорността за разноските по делото следва да се реализира при новото му разглеждане от въззивната инстанция и решаване на спора по същество. Постановеното определение по реда на чл.248 ГПК се явява неправилно и подлежи на отмяна. Воден от горното, съдът