Определение № 232 от 10.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1163/2010 г.
ВКСIV гражданско отделение10.02.2011 г.докладчик Борислав Белазелков
Диспозитив
ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Русенския окръжен съд от 01.04.2010 г. по гр.д. № 105/2010. Указва на касаторката и й предоставя възможност в едноседмичен срок да представи доказателства за внасянето по сметка на Върховния касационен съд на такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 22,40 лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Русенския окръжен съд от 01.04.2010 г. по гр.д. № 105/2010, с което е отменено решението на Русенския районен съд от 18.11.2009 г. по гр.д. № 4156/2009, като са отхвърлени предявените искове по чл. 240 и чл. 86 ЗЗД. Недоволна от решението е касаторката М. И. Г., представляван от адв. Р. К. от Р., която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда при преценката на събраните доказателства да съобрази научните, логическите и опитните правила, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответницата по жалбата М. С. И., представлявана от адв. А. С. от Р. я оспорва, като счита, че в изложението не е формулиран правният въпрос, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че договорът за заем не е доказан от разпита на свидетелките, тъй като първата, макар и очевидец на предаването на сумата, не знае какъв кредит е изтеглила истцата, за да даде сумата 2.000 лева в заем на ответницата, предадените пари не са броени пред нея и свидетелства за уговарянето на срок за връщане, какъвто не се твърди в исковата молба, както и посочва друг – по-голям неиздължен остатък; а втората свидетелка, макар да възпроизвежда направени пред нея признания от ответницата, също свидетелства за уговорен срок за връщане, какъвто не се твърди в исковата молба и посочва друг – по-голям непогасен остатък. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото и е решен в нарушение на т. 12, ТР № 1/17.07.2001 по гр.д.. № 1/2001, ОСГК ВКС. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Цитирани разпоредби
3- чл. 288 ГПК
- чл. 86 ЗЗД
- чл. 240