Решение № 7988 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13159/2012 г.

Решение № 7988 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13159/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите, (Д "ОДОП") и от Гарабед Хачик Артюнян от гр. Шумен, чрез адв. Любка Ценова, против Решение № 2126 от 10.08.2012 г., постановено по адм. д. № 1379/2012 г. по описа на Административен съд - Варна. С обжалваното решение е отменен Ревизионен акт /РА/ № 271103543 от 21.12.2011 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с решение № 46/16.03.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна, при ЦУ на НАП, в частта относно установените на Гарабед Хачик Артюнян, задължения за данък върху доходите на физическите лица по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер над 10 296,59 лв. данък и лихви над 5729,58 лева и е отхвърлена жалбата на Гарабед Хачик Артюнян от гр. Шумен, против РА в останалата му част. В касационната си жалба Д "ОДОП" твърди неправилност на решението в частта, с която е отменен РА. От обстоятелствената част на жалбата може да се извлече касационно отменително основание, представляващо неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като съдът нарушил закона при преценката на събраните по делото доказателства. Касаторът иска отмяна на решението в обжалваната част по съображения, изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът по тази касационна жалба Гарабед Хачик Артюнян от гр. Шумен я оспорва чрез пълномощника си адв. Любка Ценова в съдебно заседание и в писмени отговор. В касационната жалба на Гарабед Хачик Артюнян от гр. Шумен, подадена чрез адв Любка Ценова се твърди неправилност на решението, в частта, в която е отхвърлена жалбата. Релевирани са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неточно приложение на материалния закон. Моли за отмяна на решението в оспорената част и присъждане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба Д "ОДОП" - Варна, редовно призован не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценява касационните жалби като допустими, защото като са подадени от страни по съдебния спор и в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Решаващият съдебен състав, след подробна преценка на доказателствата по делото е отменил частично Ревизионен акт № 271103543/21.12.2011 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Шумен, потвърден с решение № 46 от 16.03.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Шумен, при ЦУ на НАП относно установените на Гарабед Хачик Артюнян, задължения за данък върху доходите на физическите лица за данъчен период 1.01.2006 г. - 31.12.2006 г. и е отхвърлил жалбата на Гарабед Хачик Артюнян от гр. Шумен, против РА в останалата й част. За да постанови атакуваното пред настоящия касационен състав решение, административният съд е приел, че възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения, направени от страна на жалбоподателя са неоснователни, формулирайки в тази връзка подробни мотиви. От фактическа страна първоинстанционният съд подробно е описал установеното от в ревизионния доклад. Обосновал е извода, че в случая по отношение на ревизираното лице са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, тъй като от събраните в хода на производството доказателства действително е установено, че декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Административен съд - Варна е счел жалбата срещу РА за частично основателна, установил е че органите на приходната администрация правилно са определили облагането на жалбоподателя да стане по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, като са безспорно установени предпоставките визирани в чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Относно началното салдо за 2006 г. Административен съд - Варна е приел за недоказани твърденията на жалбоподателя, че е разполагал с налични парични средства от работата му в Либия, и че е получил заеми от Димитър Димитров в размер на 10000 лв. на 7.01.2006 г. и от Евгени Генчев в размер на 13500 лв. на 3.01.2006 г. Административен съд - Варна не е приел за доказано твърдението за получен заем от Гюрджан Хюсмен, тъй като заемът не е деклариран по чл. 124, ал. 3 от ДОПК и няма достатъчно доказателства, които да установяват действителното предоставяне на конкретния заем. Прието е още, че при своята ревизия за същия период, съпругата на Гарабед Хачик Артюнян, е посочила различен произход на доходите, тоест налице е разминаване с твърденията на нейния съпруг. Доводите на ревизираното лице, че е получило заем от сина си размер на 39 116 лв., също са преценени за недоказани поради факта, че не са декларирани в декларацията по чл. 124 от ДОПК и са представени доказателства за тях едва впоследствие. Първоинстанционният съд е отменил частично обжалваният РА мотивирайки се, че в приходната част към началното салдо за 2006 следва да бъдат включени сумата от 5169.56 лв. - получени пенсии за периода 14.10.2003 - 1.12.2005 г.; 306.54 лв. налични по сметка в банка "ДСК"; 3220.35 лв. - 1/2 от продажната цена на имот по нотариален. Акт № 121/2002 том VII рег. № 6535 дело 667 от 2003 г. на нотариус Ася Асенова с район на действие РС Шумен; 20 959 лв. от продажната цена на имот в гр. София по Нот. Акт № 141, т. I рег. № 6532 дело № 121/2002 г. на нотариус Любка Сотирова с район на действие РС София. След изчисляване на дължимия данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), и след приспадане на горепосочените суми, първоинстанционният съд е отменил обжалваният акт в размера над 10 296.59 главница и 5729 лв. лихви и е отхвърлил жалбата в останалата част. По жалбата на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика - Варна. Постановеното решение се явява неправилно в частта, в която е отменен по горния начин частично ревизионният акт, респективно жалбата на дирекцията е основателна. Със сделка, оформена в НА № 73 от 23.05.01 г., семейство Артюнян е закупило апартамент в София. Към датата на сделката е заплатило 17000 лв. и е поело задължение да изплати остатъка от 17000 лв. чрез банков заем от "Българска пощенска банка" АД ("БПБ" АД). Учредена е била ипотека върху недвижимия имот, заличена през 2003 г. след продажбата му на 20.12.2002 г. От тези факти може да се направи извод, че семейството е разполагало с налични 17000 лв. към посочения момент. Липсват основанията за увеличаване на началното салдо с получените средства от продажбата на недвижимия имот с НА № 141 от 20.12.2002 г. за сумата от 20 929 лева. Съгласно клаузите на предварителния договор сумата от 7500 щ. д., (14 325 лв. по обм. курс на БНБ за деня), заплатена в брой, е следвала да бъде използвана за погасяване на задължението към "БПБ" АД по договора за банков кредит от м. май 2001 г., като няма доказателства, че разликата до пълния размер на цената на имота е съхранявана към 1.01.06 г. Следователно реално получената сума от продажбата на този имот е 6604 лв. /20 929 - 14 325 = 6604 лева/. Основателни са доводите, изложени от Д "ОДОП" - Варна в касационната жалба за неправилно калкулиране на приходната част и невключването в разходната част на разходите за живот на домакинството за 2004 г. Настоящият състав на ВАС счита, че първоинстанционният съд неправилно е изчислил и коригирал с решение № 2126/10.08.2012 г. размера на установените задължения по РА. Касационната инстанция счита, че органите на приходната администрация са посочили правилният размер на задълженията за 2006 г. по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). По отношение на изложения довод за включването на сумата от 306.54 лв., налична по сметката на ответника по тази жалба, в банка "ДСК" АД, без същата да е изтеглена, настоящият касационен състав съобрази, че при изчисляването на разликите между приходи и разходи на ревизираното лице е използван методът на баланса на касовата наличност. Първоинстанционният съд е приел, че получените от жалбоподателя от СД "Булранг Вътев и сие" суми, не са взети в баланса на паричния поток поради факта, че са постъпили по банковите сметки на Гарабед Артюнян и следва да намерят отражение в приходната част чрез сумите изтеглени в брой. Горецитираният метод на баланс на касовата наличност цели съпоставка на извършените разходи, платени в брой и разполагаемите от лицето парични средства в брой. Средствата изтеглени от банковите сметки на ревизираното лице трябва да се отразят в приходната част на баланса, докато средствата внесени по сметка на съответното лице намират отражение в разходната част. Следователно сумата от 306.54 лв. не следва да бъде включвана в приходната част на паричния поток на ревизираното лице. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение приема за основателни доводите, изложени в жалбата на Д "ОДОП" - Варна относно неправилното определяне на данъчните задължения и прилежащите им лихви от първоинстанционният съд. Въз основа на тези мотиви, обжалваният РА следва да бъде оставен в сила, като данъчните задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и прилежащите им лихви следва да бъдат потвърдени в размерът, определен от органите на приходната администрация. По жалбата на Гарабед Артюнян: Жалбата е неоснователна, а съдебното решение в тази част е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав приема за неоснователни доводите, релевирани в тази жалба. Правилно първоинстанционният съд, не е счел за доказани твърденията на ревизираното лице във връзка с получени заеми от Димитър Димитров в размер на 10000 лв. на 7.01.2006 г.; Евгени Генчев в размер на 13500 лв. на 3.01.2006 г. и от Гюрджан Хюсмен. От представените по делото доказателства е видно, че Гарабед Артюнян не е посочил гореописаните заеми в попълнена и представена от лицето декларация пред данъчните органи по чл. 124, ал. 3 ДОПК. От приложените протоколи за извършени насрещни проверки на лицата, дали съответните заеми може да се установи, че единствените доказателства за предоставянето на заемите са договорите и писмените обяснения. Свидетелските показания, снети в съдебно заседание от Д. Димитров и Е. Генчев, правилно не са кредитирани от първоинстанционният съд поради факта, че те не са могли да удостоверят по несъмнен начин произхода на средствата и тяхната наличност. Обосновано административният съд е възприел за недоказано твърдението за предоставен от сина на жалбоподателя заем в размер на 39116 лева. В декларацията по чл. 124, ал. 3 ДОПК заемът не е посочен, а документът за него е депозиран по-късно. Правилни са изводите на съда, че ревизираната за същият период съпруга на Гарабед Артюнян е посочила при ревизията произход на средствата, съвсем различен от този, посочен от Артюнян. В тази връзка може да се направи обоснован извод, че доказателствата по делото не са достатъчни за да се приеме, че ревизираното лице реално е получило заем от гореспоменатите лица и не е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че доказателствата, представени пред тази инстанция, относно налични парични средства по банкови сметки от доходи придобити от работа в чужбина, не променят горните изводи с оглед разпоредбата на чл. 220 АПК. Допълнително може да се посочи, че според данните, съдържащи се в новопредставените документи, ревизираното лице е имало средства по банковата си сметка, към един далечен период 1994 - 1997 г., като липсват безспорни доказателства Г. Артюнян да е разполагал с тях през 2006 г. Разноски: На ответника по касация не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като първоинстанционният съд е присъдил дължимото възнаграждение в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 АПК от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,