Определение № 600 от 20.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 2310/2013 г.

Образувано е по частна жалба от [фирма], [населено място] срещу определение от 16.01.2013 г. по гр. д. № 1660/2011 г. на Софийски градски съд, с което е върната на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК вр. с чл. 261, т. 4 ГПК подадената от жалбоподателя касационна жалба срещу решение от 16.03.2012 г. по гр. д. № 1660/2011 г. на СГС. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като държавната такса е платена в срок, а непосочването на номера на делото не се отразява на редовността на извършеното процесуално действие, щом от доказателствата е видно, че таксата е внесена именно по конкретното дело. С твърдения, че обжалвания съдебен акт е постановен в нарушение на процесуалния закон се иска отмяната му. Ответниците по частната жалба Е. И. Г. и третото лице помагач Н. Д. Р. не са изразили становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима. По същество частната жалба е неоснователна. С разпореждане № 229 от 08.10.2012 г. Председателят на Второ търговско отделение при ТК на ВКС след извършена констатация, че в представения от настоящия жалбоподател вносен документ не е посочено като основание по кое дело е внесена държавната такса, образуваната по касационната му жалба преписка е върната на администриращия съд за отстраняване на нередовността й. След повторно връщане на преписката от Председателя на ІІ т.о. към ТК на ВКС, с разпореждане от 17.12.2012 г. въззивният съд дал на жалбоподателя-касатор указания да представи документ за внесена държавна такса по конкретното дело, като изрично посочил и неблагоприятните последици при неизпълнението им. Съобщението за постановеното разпореждане е връчено пълномощника на жалбоподателя на 07.01.2013 г. Със сега обжалваното определение въззивният съд като констатирал, че съобщението за постановеното разпореждане е връчено пълномощника на жалбоподателя на 07.01.2013 г. и в едноседмичния срок указанията му са останали неизпълнени е приел, че нередовността на касационната жалба не е била отстранена и поради това подлежи на връщане съобразно разпоредбата на чл.286, ал.1, т.2 ГПК. Определението е правилно. Съдът изпълнил задължението по чл. 285, ал. 1 ГПК, като съобщил на жалбоподателя за нередовностите на касационната му жалба, с дадени точни и ясни указания за отстраняването им. Определил срок за тяхното изпълнение, който не е спазен. Последиците от това неизпълнение за уредени в чл.286, ал.1, т.2 ГПК и правилно са приложени от съда.Постановеният от него съдебен акт е правилен и следва да бъде потвърден. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение