Определение № 60308 от 11.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3013/2021 г.

Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба на Л. Г. М. чрез адвокат И. Д. от АК-П. срещу определение № 157 от 31.05.2021 г. по гр.д.№ 1448/2021 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което се оставя без разглеждане молбата за отмяна на влязло в сила решение № 273/12.07.2017 г. по в.гр.д. № 359/2017 г. на Окръжен съд Плевен, с което се потвърждава решение № 457/14.03.2017 г. по гр.д.№ 6814/2016 г. на Районен съд Плевен. Според жалбоподателя, обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради което следва да бъде отменено, а молбата за отмяна на въззивното решение, с което се признава на основание чл.422 ГПК, че дължи на „Топлофикация-П.“ АД сумата 723.94 лева, да бъде разгледана по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира че обжалваното определение е постановено от друг състав на Върховния касационен съд и с него се прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което то подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва съдебния акт лице, поради което е редовна и допустима, но по същество е неоснователна поради следните съображения: Дейността на Върховния касационен съд в производството по проверка допустимостта на подадените молби за отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл.303 и сл. ГПК се подчинява единствено на закона и тълкуването на правните норми, във връзка с правилното им прилагане от съдилищата. В случая, от изложеното в молбата за отмяна на молителя се установява, че той се позовава на нови доказателства /основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК/, по които касационната инстанция вече се е произнесла по гр.д.№ 4167/2018 г. образувано въз основа на предходна молба за отмяна на Л. Г. М. и производството по което е приключило окончателно с определение № 54 от 31.01.2019 г. по ч.гр.д.№ 132/2019 г. на ВКС, ІІІ г.о. Производството по Глава ХХІV ГПК - „Отмяна на влезли в сила решения” е еднократен способ за извънинстанционен контрол, но по реда на чл.303 и сл. ГПК на отмяна подлежи не всяко съдебно решение, за което се твърди, че е неправилно, а само когато се установи, че е налице някоя от изчерпателно изброените хипотези на закона. След като Върховният касационен съд се е произнесъл по същите доводи на молителя и е приел, че твърденията не могат да бъдат отнесени към хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не са налице „нови доказателства“, а новосъздадени такива, т.е. възникнали след решаването на спора по същество, всички последващи молби за отмяна на влязлото в сила решение са недопустими, ако се обосновават със същите факти и обстоятелства /в този смисъл определение № 3/06.01.2011 г. по гр.д.№ 1940/2010 г. на ВКС, IV г.о./. Предвид изложените съображения, подадената молба за отмяна с вх.№ 263134/05.03.2021 г. на Л. Г. М., правилно е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, поради което обжалваното определение следва да се потвърди. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение