Определение № 379 от 21.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 353/2012 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Г. С. против определение №1430/21.05.2012 г., постановено по гр.д.№ 1178/2010 г. от състав на Окръжен съд – Варна. Ответниците по частната жалба не са взели становище. Съдът, като взе предвид доводите на частния жалбоподател и данните по делото, приема за установено следното. Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. В производството по чл.248, ал.1 от ГПК, образувано по искане на М. Г. С. за изменение на постановеното въззивно решение в частна за присъдените в полза на противните страни съдебни разноски, въззивният съд е направил извод, че сторените пред двете съдебни инстанции съдебни и деловодни разноски, са в размер на присъдените с решението 3 338,08 лева и не са налице основания за тяхното намаляване така, както е поискал молителят в производството по чл.248, ал.1 от ГПК. Жалбоподателт твърди, че е налице грешка в изчиследнието на сумите и не се дължи така присъдената сума. Ищците по делото са направили своевременно искане пред въззивния съд за присъждане на съдебните разноски както пред първата съдебна инстанция, така и пред въззивната инстанция. С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, съдът е присъдил съдебни разноски за двете инстанции, като присъдените 3 338,08 лева съответствува на действително сторените съдебни разноски от ищците, въззивници във въззивното производство, поради което на основание чл.78, ал.1 от ГПК правилно и законосъобразно съдът ги е присъдил в пълния размер, доколкото предявения иск е уважен изцяло така, както е предявен. По изложените съображения, частната жалба е неоснователна, като обжалваното определение на въззивен съд следва да бъде потвърдено. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия