Определение № 769 от 22.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 630/2012 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.2 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от В. Р. В. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат Л. против определение № 9933 от 18.06.2012г. по ч.гр.д.№ 8266/12г. на Софийски градски съд,с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение от 17.04.12г.по гр.д.№ 39766 по описа за 2012г. на СРС.Счита така постановения съдебен акт за неправилен, поради което желае да бъде отменен,а делото върнато на СРС с указания за приемане за разглеждане на предявения срещу привлеченото трето лице обратен иск. Излага доводи,с които обоснова правния си интерес от предявяването му. Срещу така подадената частна е жалба не е постъпил отговор от ответната страна. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е допустима,тъй като е подадена от лице, което има правен интерес от обжалване и е в срок.Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК,поради което е и редовна.Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Настоящият жалбоподател е ответник в производство с правно основание чл.108 от ЗС.С отговора на исковата молба е направил искане за привличане на Р. И. А. в качеството на трето лице помагач и за приемане за разглеждане на обратен иск срещу него с правно основание чл.27 от ЗЗД и чл.34 от ЗЗД. Със свое определение от 17.04.2012г.СРС е уважил първото искане за конституиране на третото лице помагач,но е оставил без уважение второто- за приемане за съвместно разглеждане на предявения обратен иск. Срещу последното е последвала частна жалба от ответника. С обжалваното въззивно определение същата е оставена без разглеж-дане като недопустима.Съдът е отказал да я разгледа по същество с мотива,че определението на СРС в обжалваната част не е преграждащо /няма пречка да бъде предявен в отделно исково производство/ и неговото обжалване не е изрично предвидено в закона. Така постановеният съдебен акт е правилен. Определението,с което не е приет за съвместно разглеждане предявен от ответника обратен иск срещу привлеченото от него трето лице -помагач не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, защото съгласно чл.219 от ГПК по отношение на него не са налице предпоставките по чл.274 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК – не е преграждащо за развитието на производството по главния иск и липсва предвидено обжалване в закона/за разлика от чл.220 от ГПК,с който изрично е предвидена обжалваемост на определението за отказ за допускане до участие на трето лице/. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение