Решение № 4230 от 17.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11384/2025 г.

Образувано е по касационна жалба от министъра на околната среда и водите, чрез процесуален представител юрисконсулт П. Петков, против Решение №26821/08.08.2025г. на Административен съд - София - град по адм. дело № 10248/2022г. С него се отменя Заповед № РД-995/21.10.2022г. на министъра на околната среда и водите, с която на "Еко Партнърс България" АД, ЕИК204295072, в качеството на организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки е определено да заплати продуктова такса за опаковки в размер на 54972623.43 лева. Поддържа доводи, че решението е неправилноq поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Твърди, че съдебното решение не отговаря на действителното фактическо и правно положение, поради пороци във връзка с установяване на фактите и правните последици от тях. Твърди и това, че съдът не указал на страните доказателствената тежест по чл. 170, ал. 3 АПК и конкретни указания във връзка с установяването на фактите. Поддържа, и това, че не са обсъдени всички установени факти. Поддържат се и доводи във връзка с назначената по делото съдебна експертиза, оспорването на заключението на която не е у важено, поради което са налице съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържат се и доводи по съществото на спора, предмет на разглеждане пред първоионстанционния съд. Подадена е молба по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Ответникът, "Еко Партнърс България "ЕАД с ЕИК204295072 със седалище и адрес на управление гр. София [адрес] чрез прокурист-А. Спасова, чрез адвокат Ц. Димитрова от САК, взема становище за неоснователност на касационната жалба и искането по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските по съображения, изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на останалите страни, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба от П. В. И. в качеството му на Изпълнителен директор и представляващ "ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ" АД, чрез адвокатско дружество "Георгиев, Тодоров и Ко", с представителство по делото от адвокат А. Мамасян и адвокат Ц. Димитрова - САК, против Заповед № РД-995 от 21.10.2022г. на министъра на околната среда и водите. С нея се определя организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки "Еко Партнърс България" АД да заплати продуктова такса за опаковки в размер на 54972623.43 лева, поради това, че не е доказано изпълнението на задълженията й за рециклиране на отпадъци от опаковки, съгласно чл. 9, ал. 1, във връзка с ал. 2 и § 3а, ал. 1, т. 1 от ПЗР на Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки/НООО/. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й. Съображенията са за нарушение на административно производствените правила, като дружеството не било уведомено за извършване на проверката и производството по издаване на административния акт, мотивите на акта са взаимно изключващи се, като проверките са извършени само при един подизпълнител, доказателствата са събрани от некомпетентен орган, събрани са не по предвидения в чл. 39, ал. 2 АПК вр. с чл. 41, ал. 1 АПК ред. Поддържа, че административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за преценката на изпълнение на целите по рециклиране по чл. 9, ал. 1 НООО. Поддържа и противоречие с материално правни разпоредби на специалния закон - §1, т. 16 от ДР на ЗУО, противоречие с чл. 32, ал. 1 от НООО, нарушение на § 1, т. 45 от ЗУО и несъответствие с целта на закона-отменителни основания по чл. 146 АПК за отмяна, поради което се иска отмяна на заповедта. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Мотивите към решението в буквален препис са: Административен съд София-град, след като прецени събраните по делото доказателства и заключението на вещите лица - еколог и икономист по назначената по делото комплексна съдебна експертиза, и като на основание чл.168, ал.1 от АПК, вр.чл.146 АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира следното от фактическа и правна страна: Безспорно е по делото, че с Решение №ООп-ОО-7-00/05.12.2016г. на министъра на околната среда и водите, изменено с Решение № ООп-ОО-7-01/18.10.2018г. и с Решение №ООп-ОО-702/03.11.2021г., на „Еко Партнърс България“ АД е разрешено да извършва дейност като организация по оползотворяване по смисъла на §1, т. 16 от ДР на ЗУО. Безспорно е и, че в това качеството, дружеството дължи изпълнение на целта по чл. 9, ал. 1, във връзка с ал. 2 и § 3а, ал.1, т. 1 от ПЗР на Наредбата, включително и от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2021 г. рециклиране най-малко на 61 % от 63 775,158 тона общо пуснати на пазара опаковки, т.е. 38 902,846т.; и 61% от 18 524,965 тона - общо пуснати на пазара отпадъци от опаковки от хартия и картон, т.е. най малко 11 300,229т. Изпълнението на задълженията по разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на отпадъците от опаковки, „Еко Партнърс България“ АД извършва на база сключен договор с лице чл. 16 на НООО, а именно: - „Хамбургер Рисайклинг България“ ЕООД. Според представяния в съответствие с чл. 54, ал. 1 и ал. 2 НООО от „Еко Партнърс България“ АД в МОСВ отчет за изпълнение на целите по чл.9, ал.1 НООО и одиторски доклад с вх.№26-00-578/31.03.2022г., рециклираните отпадъци общо от опаковки са 39 673,367 тона, като рециклираните отпадъци от опаковки от хартия и картон са 107,16% - 19 851,370 тона, изнесени от територията на страната. При извършени от РИОСВ-София, РИОСВ-Пловдив и РИОСВ-Стара Загора проверки на посочения в одиторския доклад подизпълнител на „Еко Партнърс България“ АД – „Хамбургер Рисайклинг България“ЕООД са установени 5 232,52т. отпадъци от хартия и картон, изнесени от територията на страната от името на „Еко Партнърс България“ АД. Установени са и изнесени от името на „Хамбургер Рисайклинг България“ЕООД 7759,01т. отпадъци от хартиени и картонени опаковки. В доклада се приема, че количеството 7 759,01т. отпадъци е предмет на дейност на „Хамбургер Рисайклинг България“ЕООД, в качеството му на търговец на отпадъци, и с него не се изпълнява целта на „Еко Партнърс България“ АД по чл. 9, ал. 1 от НООО. Предвид горното, с оспорената в настоящото производство заповед №РД-995/21.10.2022г. на министъра на околната среда и водите, на жалбоподателя, в качеството на организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки, е определено да заплати продуктова такса за опаковки в размер на 54 972 623,43лв., поради това, че не било доказано изпълнение на задължението за рециклиране на отпадъци от опаковки съгласно чл.9, ал.1 във вр. с ал.2 и §3а, ал.1, т.1 от ПЗР на НООО. Заповед № РД-995 / 21.10.2022 г. на министъра на околната среда и водите е постановена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, предвид разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗУО и чл. 67, ал. 1 от Наредбата. Спазено е изискването за форма - в решението са посочени фактическите основания за неговото издаване и приложеното правно основание-чл.59, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 ЗУО и чл.67, ал.1 НООО. При издаването на акта са спазени административно производствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗУО, организациите по оползотворяване и лицата по чл. 14, ал. 2, т. 1 доказват изпълнението на задълженията си и постигането на целите по чл. 14, ал. 1 и чл. 15, като изготвят и представят пред министъра на околната среда и водите отчети, доклади с фактически констатации и други документи в обхват, съдържание и срокове, определени с наредбите по чл. 13, ал. 1. Отчетите по ал. 1 се заверяват от регистрирани одитори по смисъла на Закона за независимия финансов одит въз основа на доклад с фактически констатации относно договорените процедури за проверка изпълнението на задълженията по този закон и наредбите по чл. 13, ал. 1, в т.ч. целите по чл. 14, ал. 1, в съответствие с изискванията на действащото законодателство. Изискванията към проверката, както и съдържанието на докладите и сроковете за представянето им се определят с наредбите по чл. 13, ал. 1. В процесния случай приложимата наредба е Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки /НООО/. Такъв доклад е представен от жалбоподателя. След това в тежест на ответника е да докаже неверността на посочените в доклада факти. В тази връзка, със заповед №РД-371/29.04.2022г. на министъра на ОСВ на основание чл.18, ал.9 ЗУО и чл.65, ал.1 НООО е назначена комисия, която да извърши проверка на представените доклади по чл.54 от НООО за 2021г. от организациите по оползотворяване. Въз основа на данните от извършените по нейно разпореждане проверки от РИОСВ, комисията е изготвила доклад изх.№95-00-3527/28.07.2022г. /л.318/, съгласно който 7 759,01т. от декларираните количества хартиени и картонени опаковки, събрани от и за името на организацията „Еко Партнърс България“ АД, представляват отпадъци, получени от лица, извършващи дейности като търговец и/или брокер на отпадъци по смисъла на § 1, т.45 от ДР на ЗУО. В доклада са изложени съображения, че предадените за рециклиране количества отпадъци, с произход от търговец и/или брокер, възлизащи на 7 759,01т., не следва да бъде включвани в общото количество рециклирани хартиени и картонени опаковки за изпълнение на целите по чл.9, ал.1 НООО. За постигане на целите за рециклиране на отпадъци от хартиени и картонени опаковки се признават 12 092,36 тона, което представлява 65,27% постигнато изпълнение на конкретната цел, но не се изпълняват изискванията на §3а, ал.1 от ПЗР на НООО –рециклиране на най- малко 61 % от всички отпадъци от опаковки. Съгласно представена справка от „Хамбургер Рисайклинг България“ЕООД количеството от 7 759,01т. е прието от Еко Варна ЕАД, Еко Бул Метал, Феникс Рисайкъл ЕООД, Примапак, Аер Еко ООД, Интерпласт БГ, Надеж ООД, които притежават разрешителни документи, регистрационни документи и/или регистрации като търговец/брокер на отпадъци по чл.35 ЗУО. По съответствието на административния акт с материалния закон, съдът осъществява проверката си за законосъобразност на оспорения административен акт с оглед изложените в него мотиви, като е недопустимо съдът служебно да ги издирва и посочва, и така да замества органа в неговата дейност, т.е. съдът проверява законосъобразността на акта такъв, какъвто е постановен от административния орган, вкл. и тогава, когато органът поради опущение не е изложил в акта всички правнозначими факти. В случая в мотивите на заповедта, не са изложени съображения, каквито са поддържани от процесуалния представител на ответника в съдебно заседание, че част от декларираното от жалбоподателя като рециклирано количество не е събрано от него; не е събрано през 2021г.; не представлява отпадъци от опаковки с код 15 01 01; спорните 7 759,01тона не са изнесени за Турция. Предвид изложените от административния орган мотиви на оспорената заповед, основен спор по делото е какво е общото количество предадени отпадъци от хартия и картон за рециклиране за целта на „Еко Партнърс България“ АД – 19 851,370т или само 5 232,52т.; както и дали с изнасянето на 7 759,01т. отпадъци от хартиени и картонени опаковки, като част от предмета на дейност на „Хамбургер Рисайклинг България“ ЕООД, в качеството му на търговец на отпадъци, се изпълнява целта на „Еко Партнърс България“ АД по чл. 9, ал. 1 от НООО. В тази връзка, съдът приема следното: Разпоредбата на чл.59, ал.1, т.3 ЗУО предвижда, че продуктова такса в размер и по ред, определени с наредба на Министерския съвет, се заплаща от организациите по оползотворяване, които не са изпълнили цели за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на масово разпространени отпадъци на задължените лица по чл. 14, ал. 2, т. 2, членуващи в организацията. Съгласно чл. 14, ал. 1 от с.з. лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, отговарят за разделното им събиране и третиране, както и за постигане на съответните цели за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване, определени с наредбите по чл. 13, ал. 1. Настоящият съдебен състав приема, че задължението за разделно събиране е отделно и различно от това за постигане на съответната цел за рециклиране. Т.е., въпреки, че на практика е логично и по-ефикасно оползотворяващата организация да постига целта за рециклиране чрез събраните отпадъци чрез създадената от нея система, липсва изрично законово изискване в този смисъл. Неизпълнението на задължението по чл.15 ЗУО за създаване на система за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на съответния вид масово разпространени отпадъци е основание за започване на производството по чл.91 ЗУО за отнемане на издаденото разрешение, но е ирелеватно за преценката за изпълнение на задължението за постигане на конкретната цел, която ответникът твърди, че не е изпълнена в случая - тази по чл.9, ал.2 във вр. с §3а, ал.1, т.1 от ПЗР на НООО- от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2021 г. – най-малко 61 на сто от отпадъците от опаковки да се рециклират. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 16 от ЗУО "организация по оползотворяване" е юридическо лице, регистрирано по Търговския закон или съгласно националното му законодателство, което не разпределя печалба и което управлява и/или самостоятелно извършва дейностите по разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на масово разпространени отпадъци. Видно от цитираното определение ООп може да управлява посочените дейности, без да е необходимо да ги извършва самостоятелно, т.е. тя може да възлага осъществяването им на подизпълнител/и, какъвто е и процесният случай. Съгласно договорните отношения между „Еко Партнърс България” АД и „Хамбургер Рисайклинг България“ ЕООД, „Хамбургер Рисайклинг България“ ЕООД има задължения да организира разделно събиране на хартиени и картонени отпадъци от опаковки, осигуряване на предварителното им третиране и обработка - сортиране, балиране, да ги съхранява, транспортира и предава за рециклиране. Безспорно е по делото, и че подизпълнителят „Хамбургер Рисайклинг България“ ЕООД има право и през отчетната 2021 г. е извършвало едновременно дейност като лице притежаващо разрешение по чл. 35 ЗУО за извършване на дейности по оползотворяване на отпадъци и като търговец на отпадъци по § 1, т. 45 от ДР на ЗУО. Съгласно дадената в § 1, т. 45 от ДР на ЗУО дефиниция търговец е едноличен търговец или юридическо лице, което действа от свое име и за своя сметка при закупуване и последваща продажба на отпадъците, включително тези търговци, които физически не притежават отпадъците. Съдът приема, че закупуването на "Хамбургер Рисайклинг България" ЕООД, в качеството му на търговец, на отпадъци от харния и картон, дори същите вече да са разделно събрани и предварително третирани, и последващото им предаване за рециклиране е допустим и не забранен от закона начин за изпълнение на задълженията му като подизпълнител на „Еко Партнърс България” АД за съдействие за постигане на целта по чл.9, ал.2 във вр. с §3а, ал.1, т.1 от ПЗР на НООО- от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2021 г. – най-малко 61 на сто от отпадъците от опаковки да се рециклират. Целта на законодателя в производството по чл.59 ЗУО е чрез оползотворяващите организации да контролира и гарантира рециклирането на количество отпадъци, находящо се на територията на страната, отговарящо най-малко на съответен процент от количеството образувани през годината отпадъци. Както беше посочено по-горе тази цел е различна от целта да се осигури разделното събиране на отпадъците, чрез изградени системи за това. С оглед горното, съдът приема, че целта по чл.9, ал.2 НООО се постига с рециклирането на определено количество отпадък за съответната оползотворяваща организация, независимо как е събран съответния отпадък – чрез изградената система за разделно събиране на отпадъци по смисъла на § 1, т. 33 от ДР на НООО или е закупено от търговци или брокери. В случая не са изложени мотиви да не е постигната конкретна цел за разделно събиране на отпадъци. Предвид изложеното съдът приема, че с изнесените 7 759,01т. отпадъци от хартиени и картонени опаковки, като част от предмета на дейност на „Хамбургер Рисайклинг България“ЕООД, в качеството му на търговец на отпадъци, който няма свое задължение за постигане на свои цели по чл.9, ал.2 НООО, към Хамбургер Унгария Кфт, Хамбургер Турция и П. К., съгласно тристранни рамкови договори от 02.01.2020г. /л.563-571/, се изпълнява целта на „Еко Партнърс България“ АД. Т.е. търговецът на отпадъци може да придобие от свое име и за своя сметка отпадъци, които после да оползотвори за сметка на ООП. Въз основа на представените по делото хронологични регистри, осчетоводени фактури и съпътстващите ги кантарни бележки, CMR, вещите лица по назначената по делото комбинирана експертиза установяват, че количеството хартиени отпадъци, закупени през периода 01.01.2021-31.12.2021г от „Хамбургер Рисайклинг България“ЕООД е 48 625,208тона. Изнесените общи количества отпадъци с код 191201 по Приложение № 1 на Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците, предадени за оползотворяване/рециклиране от „Хамбургер Рисайклинг България“ЕООД към Hamburger HU, Hamburger Turkey и Pehlivanoglu Turkey за 2021г. е 32 842,45т. Предвид това, доколкото „Хамбургер Рисайклинг България“ЕООД няма свое задължение за постигане на цели по чл.9, ал.2 във вр. с §3а, ал.1, т.1 от ПЗР на НООО, и с оглед изложените по-горе съображения, че тези цели оползотворяващата организация може да постига и със закупен от търговци отпадък, съдът намира за необоснован извода на ответника, че са установени само 5 232,52т. отпадъци от хартия и картон, изнесени от територията на страната от името на „Еко Партнърс България“ АД. Обстоятелството, че не може да се установи кога и от кои точно доставчици са закупени точно конкретните отпадъци, предадени от „Хамбургер Рисайклинг България“ ЕООД за рециклиране в Република Турция, е ирелевантно и не следва да бъдe тълкуванo в тежест на жалбоподателя. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. С оглед изхода на спора основателно е своевременно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на направените съдебни разноски, поради което на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да се осъди Министерството на околната среда и водите - юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник да заплати на „Еко Партнърс България“ АД направените по делото разноски в размер на 50лв.- държавна такса, 8 050лв. за заплатени депозити за изготвяне на съдебна експертиза и адвокатско възнаграждение в размер на 48 000лв., което с оглед материалния интерес по делото, съдът не намира за прекомерно. Възражението в този смисъл на ответника съдът приема за неоснователно, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и осъществения обем от процесуално представителство, както и с оглед факта, че адвокатския хонорар е съобразен с чл. 8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.8 от Наредба № 1/2004 г. размер. Като взе предвид, че в последното по делото съд. з. съдът е определил окончателен размер - 16 000лв. на възнаграждението на вещото лице З. И. Джонгова, като е пропуснал да определи кой следва да заплати част от него в размер на 1700лв., поради което към настоящият момент тази част не е внесена и не е заплатена на вещото лице, и с оглед изхода на делото съдът намира, че същото ще следва да бъде изплатено от ответника". Така изложените мотиви се споделят напълно от настоящата касационна инстанция. При проверката за правилността на решението съдът намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: При подаване на жалбата от дружеството чрез административния орган, същата е изпратена в съда ведно с административната преписка и доказателствата с жалбата. С молба от 19.01.2023г. на л. 376 от делото е приложено допълнение към административната преписка по опис, приети от съда по делото. Приети са и допълнително представени доказателства от жалбоподателя. По делото е назначена комплексна съдебна експертиза в заседанието от 20.03.2023г. със задачи, посочени от жалбоподателя, допълнени от ответника, допуснати от съда в заседанието от 22.05.2023г. Заключението на експертизата е изслушано и прието в заседанието на 28.03.2025г., като вещите лица са отговорили на въпросите на страните. Не е уважено искането за допълване на експертизата за отговор по т. 5.2, тъй като вещите лица са отговорили и заключението следва да се цени в контекста на събраните по делото доказателства. При така проведен процес, настоящата инстанция намира за неоснователни оплакванията на касационния жалбоподател за допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна на решението. Разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК предвижда, че административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Според чл. 170, ал. 3 АПК, съдът е длъжен да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест. Така цитирани разпоредбите имат за цел изпълнение на служебното начало от съда да съдейства за упражняване на процесуалните права на страните за могат да ги изпълнят в пълен обем, с цел защита на материалните им права и интереси в съдебното производство. Такава е и целта на чл. 9 АПК, уреждащ принципа за служебното начало в административния процес, включително и пред административния орган, който според чл. 9, ал. 2 АПК събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица. Според чл. 9, ал. 4 АПК административният орган и съда осъществяват процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса- предмет на производството. При така цитираните разпоредби, доводите в касационната жалба, че не е указана доказателствената тежест от съда и това е съществено нарушение в хипотезата на касационно отменително основание са неоснователни. По делото административният орган е представил административната преписка, жалбоподателят е представил многобройни доказателства, експертизата е проверила счетоводната документация, относима към предмета на спора, съгласно задачите, поставени от страните и е дала еднозначно заключение по поставените въпроси. При това положение, да се изисква от съда да указва на страните доказателствената тежест е формален подход, извън касационните основания. Не се и посочва от касатора какви факти и доказателства за тях не са могли да посочат и съберат, с което да е нарушено участието му в съдебния процес. Следва да се посочи, че в съдебното производство на доказване подлежат фактите и връзката между тях - чл. 153 ГПК. Доводи и искания, не свързани с такъв установителен процес са извън предмета на спора. Също така, съгласно разпоредбата на чл. 195 ГПК вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други, като съдът може да назначи и повече вещи лица, когато това се налага, с оглед обстоятелствата по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 ГПК при оспорване на заключението съдът може да назначи друго или повече вещи лица. Според чл. 201 ГПК допълнително заключение се налага когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно-когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. При така цитираните разпоредби се налага извод, че оспорването на заключението на експертизата не е само волеизявление за несъгласие с констатациите на експерта, а следва да се мотивира по отношение на какви факти, действия, доказателства или поведение на експерта се оспорва. Оспорване на заключението с искане за представяне на доказателства, чрез които да се провери правилността на експертизата е в противоречие с целта на назначаване на експертизата. Тя се допуска когато са необходими специални знания за установяване на факти, чието установяване по друг ред, извън експертизата според желанието и собствената преценка на страната е не относимо към спора. При изложените съображения, правилно съдът е приел заключението, правилно не е допуснал друга или повторна експертиза, правилно е отказал събиране на доказателства, проверени от експерта и правилно е приел делото за изяснено от фактическа страна. Административният акт подлежи на проверка за законосъобразност на основание на фактите, установени от органа, и на основание на които се издава и правните последици свързани с тях. Други факти извън посочените от органа за издаване на акта не могат да бъдат ценени, защото означава акта да бъде съобразен с факти, които не са били взети предвид при издаването му както правилно е посочил и съдът в мотивите към обжалваното решение. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноските са правилно определени от съда като е основателно искането за разноски пред настоящата касационната инстанция в размер на 90000евро/деветдесет хиляди евро/. Възражението за прекомерност е неоснователно като немотивирано. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение