Определение № 42 от 22.03.2016 г. на ВКС по н. д. № 185/2016 г.

Производството пред ВКС е образувано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, по повод постановено разпореждане № 412 от 12.02.2016 г. по а.н.д. № 174/2016 г. на Районен съд-гр. Несебър, с което е повдигнат спор за определяне на подсъдност между РС-гр. Бургас и РС-гр. Несебър. Производството пред долните съдилища, причина за разглеждания негативен спор за определяне на местна подсъдност, е по повод на жалба от [фирма],[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Д. И. И. срещу наказателно постановление № 61 от 29.10.2015 г., издадено от директора на РИОСВ-Бургас. В писмено становище, прокурор от Върховната касационна прокуратура на Република България изразява мнение, че делото е подсъдно на РС-гр. Бургас, в чийто съдебен район е извършено административното нарушение. Върховният касационен съд, в рамките на предоставените му от процесуалния наказателен закон правомощия, за да се произнесе взе предвид следното: С протоколно определение № 188 от 04.02.2016 г. по н.а.х.д. № 5766/2015 г. на РС-гр. Бургас, производството по делото, на основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 42, ал. 2 от НПК, е прекратено и изпратено на РС-гр. Несебър по компетентност, с аргумент, че нарушението е установено в с. Емона, общ. Несебър. С разпореждане № 412 от 12.02.2016 г. по а.н.д. № 174/2016 г. РС-гр. Несебър е приел, че делото не му е подсъдно според правилата на местната подсъдност, прекратил е съдебното производство и е повдигнал спор за подсъдност по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК между РС-гр. Бургас и РС-гр. Несебър като е изпратил делото на ВКС. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗАНН, аналогичен на чл. 36, ал. 1 от НПК, критерий за определяне на местната подсъдност при съдебно обжалване на наказателно постановление е мястото, където е извършено или довършено нарушението. Субсидиарно приложимият закон по силата на чл. 84 от ЗАНН -НПК, и в частност разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от НПК гласи, че съдът се произнася по въпроса за подсъдността, като изхожда от обстоятелствената част на обвинението, в случая – на наказателното постановление и акта за установяване на административно нарушение. В конкретния случай, деянието на жалбоподателя е осъществено чрез бездействие, изразяващо се в непредставяне в срок на документи за третиране на битови отпадъци пред РИОСВ-Бургас. Нарушение чрез бездействие се осъществява там, където нарушителят е следвало да извърши съответното действие. От съдържанието на АУАН и НП става ясно, че действието е следвало да бъде извършено пред РИОСВ-Бургас, т.е. нарушението е извършено на територията на гр. Бургас, следователно – делото следва да се разгледа от РС-гр. Бургас. Предвид изложената фактическа обстановка, касаеща мястото на извършване на административното нарушение и изричната разпоредба на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, разписваща местната подсъдност, произнасянето по административно-наказателния спор е в правомощията на РС-гр. Бургас, в чийто район е извършено нарушението. Воден от горното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд на Република България, наказателна колегия, първо наказателно отделение,