Решение № 5625 от 26.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12261/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Т. И. Д. от гр. Калофер, чрез адв. Е. Попова, срещу Решение № 8157 от 26.09.2025 г., постановено по адм. дело № 1529/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Излагат се доводи за недопустимост на решението поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с конституирането на страните в производството. Прави се искане за отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Ответникът – директорът на Дирекция „Национален парк Централен балкан“ /ДНПЦБ/, чрез адв. М. Арабаджиев, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето ѝ. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна. От фактическа страна е прието за установено следното. Заповедта е издадена от Директора на ДНПЦБ, като дирекцията е образувана като самостоятелно юридическо лице на пряко подчинение на Министерство на околната среда и водите /МОСВ/, с определен район на дейности на ДНПЦБ – в границите по Заповед № 396/15.10.1999г. на МОСВ, обн. в ДВ бр.44 от 2000 г., включващи национален парк „Централен балкан“. Установените факти и обстоятелства са били документирани в Констативен протокол от 28.12.2023 г., с приложен към него снимков материал и докладна записка. Съгласно данните в докладната записка Т. Д. е уведомил по телефон, за това, че е поставил мобилен фургон на територията на НПЦБ, м. Заногата, от който възнамерява да извършва наблюдения на мечки. Във връзка с тази информация е била извършена незабавна проверка, в хода на която е установено, че в описаното в заповедта място с координати, намиращо се в територията на резерват Джендема, местност Заногата, е бил поставен мобилен фургон с размери 3х2х2,5, състоящ се от метална конструкция и дъсчена обшивка, монтиран върху едноосен колесар. По делото не се спори между страните, че описаните в заповедта координати отговарят на ПИ 35496.64.1, но спорът остава относно това дали имотът действително е част от резервата и дали поставеният фургон представлява забранена дейност. В тази връзка по делото е приета СТЕ и допълнителна СТЕ, от които се установява, че посочените в оспорената заповед GPS координати след трансформация в координатната система БГС 2005г. – идентична на координатната система, ползвана в КК на Р България, се локализират в ПИ 35496.64.1 от КК на гр. Калофер, като в резултат от проверка на данните е установено, че със Заповед 843/31.10.1991 г. на МОСВ е обявен Народен парк Централен балкан, в територията на който е Резерват Джендема, като заповедта е отменена със заповед РД-396/15.10.1999 г. Със Заповед РД-559/05.09.2008 г. е обявена защитена зона Централен Балкан – в т.4 от заповедта са изброени имотите, които попадат в КВС по землища в границите на защитената зона и в т.4.22 е посочен имот с номер 064001-идентичен с ПИ 35496.64.1 по КК на гр. Калофер. Резерват Джендема попада в границите на НПЦБ. Категорично е било установено, че имот с идентификатор 35496.64.1, съответно точката от оспорената заповед – попада в резерват Джендема от НПЦБ в отдел 391/28/ от предоставения картен материал от лесоустройствен проект от 1981г. на ДНПЦБ. За да отхвърли жалбата на Т. Д., първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед по съдържание и последици представлява принудителна мярка, основана на разпоредбите на чл.78 и чл.79 ал.3 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/, във вр. с чл.7 ал.1 т.21 от Правилника за устройството и дейността на дирекциите на националните паркове, вр. с установено нарушение на забраната за осъществяване на всякакви дейности на територията на резерватите, въведена с чл.17 ал.1 ЗЗТ. Категорично е приел, че местоположението на монтирания мобилен фургон в ПИ 35496.64.1 по КККР на гр. Калофер, попада в територията на резерват Джендема, обявен със Заповед № 606/28.03.1953 г., разширен със заповед № 1080/21.10.1983 г. и изменен със заповед № 67/25.01.1991 г. Относно поставянето на описания в заповедта фургон на територията на резерват Джендема не е било опровергано, а напротив, касаторът сам е уведомил, че е поставил фургона на територията на НПЦБ, м. Заногата, от който възнамерява да извършва наблюдения на мечки, като според съда тази дейност е несъвместима с режима на резервата. В тази връзка възражението за неправилно определен адресат на заповедта е прието за неоснователно, тъй като Д. лично е уведомил за собственото си фактическо поведение, което от своя страна представлява дейност в нарушение на забраната. За основателна е приета констатацията в издадения административен акт по отношение поставения фургон на територията на резерват Джендема – застрашаваща функционирането на естествената екосистема в рамките на резервата и нарушаваща местообитанието на дивите растителни и животински видове на неговата територия. В мотивите на административния съд е направен извод, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, без допускане на съществени нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с приложимия материален закон и целта на закона. Настоящият касационен състав намира изводите на административния съдия за обосновани. В тази насока следва да се отбележи, че оспорената принудителна административна мярка /ПАМ/ е била приложена на основание чл.79, ал.2, т.3 от ЗЗТ, според която разпоредба директорите на регионалните органи на Министерството на околната среда и водите издават предписания за мерки за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от допуснати нарушения или увреждане и замърсяване на околната среда в защитените територии. С касационната жалба жалбоподателят възразява относно неправилно ангажиране на неговата отговорност във връзка с поставянето на фургона, предвид фактите по делото, които е описал. Сочи, че неправилно не са конституирани нито „КАЛИФЕР“ ООД като наемател на недвижимия имот, съгласно договор за наем от 11.11.2021 г., нито собствениците на поземления имот, което според него представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обуславящо недопустимост. Настоящият състав на касационната инстанция намира тези конкретни възражения за неоснователни. Изложеното в касационната жалба твърдение, че не са конституирани като заинтересовани страни всички заинтересовани лица е неоснователно. В производството по оспорване на процесната Заповед № РД-45/18.03.2024 г. надлежни страни са административният орган /нейният издател/ - директорът на ДНПЦБ и адресатът на заповедта - Т. И. Д.. Сочените от касатора права на трети лица върху имота, в който е поставен фургонът, не се засягат по никакъв начин от приложената спрямо адресата на заповедта принудителна административна мярка. Правата им върху поземления имот, в който се намира поставения мобилен фургон не са нарушени с оспорения в настоящото производство акт. С него не се създават и задължения за тях, поради което същите не следва изобщо да бъдат конституирани като заинтересовани страни по делото, както твърди касаторът. Възникналите между тези страни облигационни и друг вид отношения се уреждат по общия исков ред и са ирелевантни в административното производство. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че първостепенният съд правилно е оценил събраните писмени доказателства пред него, от които се установява по един безспорен начин допуснатото нарушение на забраната за осъществяване на всякакви дейности на територията на резерватите, въведена с разпоредбата на чл.17, ал.1 от ЗЗТ, които Т. И. Д., в качеството си на лице, поставило мобилния фургон в местността Заногата, част от резерват Джендема, е извършило. Контролните органи и в частност директорът на ДНПЦБ законосъобразно е приложил ПАМ за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от допуснатото нарушение или увреждане и замърсяване на околната среда в защитените територии на резервата. В тази връзка първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви по спорните обстоятелства, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора Т. И. Д. следва да заплати на Дирекция „Национален парк Централен балкан“ сумата от 613,55 евро разноски за настоящата касационна инстанция. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,