Определение № 606 от 14.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 338/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Каскада“АД срещу определение № 5/08.01.2024 г. по в.т.д. № 649/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за изменение на решение №689/14.11.2023 г. по в.т.д. № 649/2023 г. на САС в частта на разноските. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания акт, тъй като неправилно е приложен чл.78, ал. 1 и 3 ГПК, като съдът не е отчел, че при потвърждаване на решението на първоинстанционния съд при подадени и от двете страни въззивни жалби, следва да се съобрази, че не се дължат разноски по собствените неуважени жалби, а само за защита по въззивната жалба на насрещната страна. Моли да бъде отменено атакуваното определение и да се постанови друго за изменение на въззивното решение в частта на разноските, като се осъди застрахователят да заплати на „Каскада“АД сумата от 8000лв., а дължимата в полза на застрахователя сума за разноски за въззивното производство се намали до 4650 лв. Ответникът по частната жалба „ЗК Уника“АД оспорва основателността на последната. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира следното: Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение САС е приел, че предвид поддържане висящността на спора изцяло с подадените и от двете страни въззивни жалби и поради потвърждаване на първоинстанцинонто решение, следва разноските да се присъдят съобразно уважената и отхвърлена част от иска. Определил е процентно каква част от иска е уважена и каква отхвърлена и е приложил тези проценти към всички сторени от съответната страна разноски за въззивното производство. В резултат на което е достигнал до извод за дължими в полза на застрахователя разноски в размер на 12 725 лв., а на „Каскада“ООД – 4 388 лв. Настоящият състав на ВКС намира, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с определението по ч.т.д. № 638/2012г. на ВКС, II т.о. В същото е прието, че разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК регламентират правото на разноски на страните: когато искът е уважен само за една част, а за останалата отхвърлен, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част на иска. Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. И в двата случая се присъждат всички направени разноски съразмерно уважената или отхвърлената част от иска. Посочените правни норми намират приложение и във въззивното производство, в което страните могат да направят различни разноски, с оглед различния размер на обжалваемия интерес, напр. за държавна такса, адвокатско възнаграждение и други разноски с оглед необходимостта от извършване на допълнителни съдопроизводствени действия. Когато и двете страни по спора са обжалвали първоинстанционното решение и същото е потвърдено изцяло от въззивната инстанция, направените от тях разноски за собствените им въззивни жалби не се възлагат върху другата страна, а остават за тяхна сметка. Ако някоя от страните е направила разноски, относими към защитата срещу подадената от другата страна въззивна жалба, то тези разноски следва да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 ГПК. В случая срещу решение № 260194/19.05.2023 г. по т.д. № 1973/2021г. на СГС са били подадени въззивни жалби и от двете насрещни страни - „ЗК Уника“АД и „Каскада“ ООД. Съответно застрахователят е обжалвал първоинстанционното решение в частта за осъждането му да заплати на ООД сумата от 200 805,11 лв., а ООД е обжалвало решението на СГС в частта на отхвърляне на предявения от него иск за разликата над 200 805,11 лв. до 411 790,94 лв. С решение № 689/14.11.2023 г. по т.д. № 649/2023г. на САС е било потвърдено изцяло първоинстанционното решение. Следователно на осн. чл.78, ал.1 ГПК не се дължат сторените от страните разноски по собствените им въззивни жалби, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение. Дължат се на осн. чл.78, ал.3 ГПК сторените от страните разноски по защитата им във връзка с подадените от тях писмени отговори. Видно от представените доказателства застрахователното дружество е извършило отделно разноски за адвокатско възнаграждение по въззивната си жалба и по подадения писмен отговор срещу въззивната жалба на другата страна. Последните разноски съобразно представения анекс /л.22 от делото пред САС/ и фактура и авизо към него са в размер на 5 580 лв., който съответства на фактическата и правна сложност на спора пред въззивната инстанция в коментираната част. С решението в частта на разноските САС е присъдил сумата от 12 725 лв. Следва определението по чл.248 ГПК да се отмени в частта за оставяне без уважение на молбата по чл.248 ГПК за дължимата от „Каскада“ООД разлика над 5580 лв. до 12 725 лв. и вместо него да се постанови друго за отмяна на решение № 689/14.11.2023 г. по т.д. № 649/2023г. на САС в частта на присъдените в полза на „ЗК Уника“АД разноски за разликата над 5 580 лв. до 12 725 лв. По отношение сторените от „Каскада“ ООД разноски за въззивната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение, е видно, че страната общо е направила такива по въззивната си жалба и по подадения писмен отговор срещу въззивната жалба на насрещната страна в размер на 8000лв. Следователно по правилото на чл.78, ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски само за частта по защита срещу въззивната жалба на застрахователя, или за материален интерес в размер на 200 805,11 лв. от общ интерес от 411 790,94 лв. Дължимата сума от 3 901 лв. е по-малка от действително присъдената в размер на 4 388 лв. с въззивното решение, която не следва да се променя поради забраната за влошаване на положението на обжалващия по чл.271, ал.1, изр.2 ГПК. По изложените съображения обжалваното определение по чл.248 ГПК следва частично да бъде отменено и вместо него да се постанови друго в изложения смисъл. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд