Определение № 88 от 10.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 817/2012 г.

Производството е образувано по чл. 43, т. 1 от НПК. Образувано е въз основа на разпореждане № 95/19.04.2012 г. на Окръжен съд – Сливен, с което е прекратено производството по НОХД № 185/2012 г. по описа на същия съд и делото е изпратено по компетентност на ВКС, на основание чл. 43, т. 1 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, намери следното: С цитираното разпореждане, производството по НОХД № 185/2012 г. по описа на Окръжен съд – Сливен е прекратено, с аргумента, че, макар и делото да е подсъдно на този съд, то би могло да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, а именно Окръжен - съд Ямбол, предвид обстоятелството, че четирима от свидетелите и обвиненото лице живеят в района на този съд. ВКС намери, че искането за промяна на местната подсъдност е неоснователно поради следното: Върховният касационен съд може да промени местната подсъдност по делото, само ако броят на обвиняемите и свидетелите с местоживеене в района на друг, еднакъв по степен съд е значителен. В конкретния случай не е налице основание за промяна на местната подсъдност. Сам по себе си броят на участниците в процеса не е значителен, а и само четирима от общо деветимата свидетели и обвиняемия живеят в съдебния район на ОС- Ямбол. Останалите свидетели имат местоживеене в района на изпращащия съд, на ОС – Варна, на ОС – Бургас, тоест, в района на различни съдилища. Така че затрудненията на компетентния съд, който отчита закона, биха станали затруднения и за съда, на който евентуално делото би било възложено. Ето защо, ВКС намира, че липсват основания за упражняване на правомощията по чл. 43, т. 1 от НПК, поради което местната подсъдност не следва да бъде променяна, а делото да се разгледа от съда, на който е подсъдно. С оглед на изложеното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение и на основание чл. 43, т. 1 от НПК