Определение № 115 от 02.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 1373/2015 г.

Производството е с правно основание чл. 43 т.3 от НПК. Образувано е съдебно производство – НЧХД № 1473/2015г., по подадена в РС – Стара Загора тъжба от И. Л. Б. срещу С. А. Г. за извършено престъпление по чл.130 л.1 от НК. Позовавайки се на основание по чл.29, ал.2 от НПК и обстоятелството, че частният тъжител е частен съдебен изпълнител ,а подсъдимият- адвокат в СтЗАК, като и двамата са действали в същия съдебен район, и между тях са образувани множество дела по СК,ЗЗДН и НК. съдиите от РС-Стара Загора в цялост са се отвели от разглеждане на делото. С разпореждане № 12/02.10.2015г. по делото производството по делото е прекратено, а делото е изпратено във ВКС за определяне на компетентен съд, тъй като не може да бъде образуван състав. Становището на прокурора от ВКП е, че са налице изискванията на чл.43, т.3 от НПК делото да бъде възложено за решаване от друг, еднакъв по степен съд, тъй като РС-Стара Загора не може да образува състав, поради обстоятелството, че съдиите в района се познават с частната тъжителка и подсъдимия и са в колегиални отношения с тях. Тези обстоятелства налагат състава на Върховния касационен съд да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд на основание чл.43 т.3, Съдът намери, че делото следва да се разгледа в района на Окръжен съд – Пловдив, различен от този на гр. Стара Загора, а съдът, който е еднакъв по степен и следва да разгледа делото, е Районен съд –град Пловдив. Водим от горното и на основание чл. 43, т. 3 от НПК, ВКС, I НО,