Определение № 3348 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12358/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на Председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" чрез нейния пълномощник срещу определение №9963/17.10.2025 г. по адм. д. № 9348/2025 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение. По подробни изложени съображения в частната жалба за неправилност на оспорения съдебен акт се претендира отмяната му. В срока по чл. 232 АПК другите страни-М. Х. Е. лично и в качеството й на изпълнителен директор на "Розахим" АД гр. Горна Оряховица не взема становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: С определение № 2120 от 27.06.2025 г., постановено по адм. дело № 479/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново е прогласен за нищожен отказът на директора на ТД „Държавен резерв“ гр. Велико Търново за допускане на възобновяване на производството по издаване на предписание, обективирано в Констативен протокол № 40-07-112/10.01.2022 г., издадено на 10.01.2022 г. от комисия, назначена със Заповед № РД-10-3/07.01.2022 г. и делото като преписка е изпратено по компетентност на Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военноморски запаси“ гр. София за произнасяне по депозираното от М. Х. Е., действаща в лично качество, както и в качеството на изпълнителен директор на „Розахим“ АД, гр. Горна Оряховица искане с вх.№ 1164/13.05.2025 г.. С обжалваното определение тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение е оставил без разглеждане частната жалба на Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ гр. София, против определение № 2120 от 27.06.2025 г., постановено по адм. дело № 479/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, касационният тричленен състав е изложил следните доводи: Производството пред първоинстанционния съд е разгледано по реда на чл.197 във връзка с чл. 202, т.1, във връзка с чл. 103, ал. 3 от АПК от компетентния административен съд, който съгласно чл. 200, ал. 1 от АПК се е произнесъл с обжалваното определение. Съдът е счел, че компетентният по-горестоящ административен орган е Председателят на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ гр. София, който следва да се произнесе по искането за възобновяване на административното производство, на когото, след като е прогласил за нищожен отказа на Директора на ТД „Държавен резерв“ гр. Велико Търново, е изпратил преписката. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 2 АПК определението на съда може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство. В случая съдебният акт е обжалван от Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ гр. София, който е административния орган, компетентен да издаде административния акт, предмет на производството пред първоинстанционния съд. Административният орган не е страна в административното производство, поради което за органа не е налице процесуално право да обжалва съдебния акт, с който отказът на директора на ТД „Държавен резерв“ гр. Велико Търново за възобновяване на административно производство е обявен за нищожен. Обжалваното прекратително определение е правилно при следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 2, във връзка с чл. 202, т. 1 и чл. 103, ал. 3 АПК определението, с което се отменя отказа на административния орган да допусне възобновяване на производството по издаване на административен акт, може да се обжалва с частна жалба единствено от страните, участващи в това производство. Сравнителният анализ на нормите на чл. 15, ал. 1, вр. с чл. 27, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 АПК налага извод, че страни в досъдебната фаза на административния процес могат да бъдат прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт, или за които той би породил права или задължения. При условие, че нито директорът на ТД "Държавен резерв" гр. Велико Търново, нито директорът на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" не са участници в материалното административно правоотношение, оспореният акт не засяга пряко и непосредствено интересите им, което обстоятелство да обуславя допустимостта на предявената частна жалба. Статут на надлежна (главна) страна административният орган придобива едва в спорното правораздавателно производство (съдебната фаза на административния процес), а материалноправната му легитимация е определена от качеството на издател на акта - страна, засегната от правния спор - срещу която се води делото (Арг.: чл. 153, ал. 1 АПК). Ето защо частният жалбоподател в административната фаза на процеса има качеството на овластен от закона орган, компетентен да издаде определен административен акт и не е страна в производството, развиващо се пред него. Поради това административният орган не попада сред правните субекти, на които разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от АПК предоставя правна възможност да обжалват определението, постановено в производството по глава десета, Раздел IV от АПК. За административния орган определението на съда по чл. 200, ал. 1 АПК е окончателно. В този смисъл правилно касационният тричленен състав се е позовал на Тълкувателно решение № 2 /24.03.2021 г. по тълкувателно дело №10/2019 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС, в което категорично е прието за недопустимо обжалване на определението по чл. 200, ал. 1 АПК от административния орган, който следва да издаде административния акт. С оглед горното, като е приел, че подадената пред него частна жалба е недопустима и я оставил без разглеждане, тричленният състав на Върховния административен съд, шесто отделение, е постановил валидно, допустимо и правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,