Определение № 286 от 23.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2024 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано по молба с вх. № 19155/07.11.2024 г. (п. к. от 05.11.2024 г.) по регистъра на ВКС, подадена от ответника по касационна жалба и по делото Д. П. С. чрез адв. Т., за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 4960 от 31.10.2024 г. в частта за разноските. Иска се присъждане в полза на процесуалния представител на страната на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата (ЗА) за оказаната ѝ безплатна адвокатска помощ и съдействие в касационното производство. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от касатора и ищец по делото Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ, Комисията), с който се поддържа становище за неоснователност за молбата с твърдения, че липсват елементите от фактическия състав на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА – в производството е опровергано, че ответникът е материално затруднено лице. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: С определение № 4960 от 31.10.2024 г. по гр. д. № 1030/2024 г. на ВКС, III г.о. не е допуснат касационен контрол на решение № 212 от 15.12.2023 г. по гр. д. № 432/2023 г. на Апелативен съд – Варна и решение № 16 от 16.02.2024 г. по същото дело, постановено по реда на чл. 250 ГПК, по жалби на Комисията, чрез процесуален представител П. О. – гл. инспектор при ТД – Варна. В определението липсва произнасяне по искането на ответника по касация Д. П. С., направено с отговора на касационната жалба, за присъждане в полза на адвоката ѝ на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА за осъществената безплатна адвокатска услуга в касационното производство. Молбата за допълване на горното определение в частта за разноските е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е и основателна. Налице са предпоставките за допълване на определението по чл. 288 ГПК в частта относно присъждане на дължимото възнаграждение на адвоката, оказал безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответника в касационното производство. Към отговора на касационната жалба с вх. № 1610/05.03.2024 г. (по регистъра на Апелативен съд – Варна) е приложен договор за правна защита и съдействие от 01.03.2024 г., с който адвокатската услуга на страната е предоставена при условията на чл. 38 ЗА, а предметът на договаряне се изчерпва със защита по гражданското дело пред ВКС. Следва да се посочи, че доводите на насрещната страна КОНПИ за отсъствие на предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като в производството е установено, че Д. С. не е материално затруднено лице, са неоснователни. Преценката за доходите и имущественото състояние на страната, на която Комисията се позовава, е извършена от съда по подадена молба с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК, към момента на искането за освобождаване и няма връзка с договора за правна защита и съдействие, в който е постигната уговорка с адвоката за осъществяване на безплатна адвокатска услуга. При процесуално представителство, осъществено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, размерът на дължимото адвокатско възнаграждение се определя от съда. В процесния случай съобразно предметът на спора (производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество), интересът (молителят е ответник в производство по чл. 288 ГПК, в което се преценява наличието или не на конкретно установени основания за допустимост), видът и количеството на извършената от адвоката работа (изготвяне на отговор на касационна жалба, без явяване на пълномощника в съдебно заседание) и с оглед приетото в решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, настоящият съдебен състав намира, че размерът на дължимо адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба в размер на 800 лева. Тази сума следва да бъде присъдена в полза на адвокат Т. по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА за безплатно осъществяваната правна помощ и съдействие на ответника в касационното производство Д. С.. Ето защо, определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските следва да се допълни в този смисъл. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.,