Определение № 2176 от 25.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1161/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Г. М., чрез процесуалния си представител адв. Петров, против Определение № 25 от 07.01.2026г. по адм. дело № 11/2026г. по описа на Административен съд-Монтана, с което е оставено без уважение искане по чл.166 АПК, посочено в жалба вх.№ Ж-12-19-19#3/12.12 .2025 г. на ТД на НАП В.Търново, от С. Г. М., ЕТ“С. М. – 2000“, гр.Лом, срещу“ писмо на публичния изпълнител при ТД на НАП – В.Тръново, офис Монтана изх. № С 250012-178-0019385/05.11.2025 г., решение № 169/27.11.2025 на директора на ТД на НАП В.Търново“. В частната касационна жалба се твърди неправилност на атакуваното определение като постановено в противоречие със закона и съдопроизводствените правила. Моли същото да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба- директор на ТД на НАП- Велико Търново, не взема становище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна по делото, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови определението си, съдът е счел, че не е оправомощен да постанови спиране на образувано изпълнително производство по така подадената молба. Горепосоченият извод е правилен и законосъобразен и се споделя от настоящия тричленен състав на Върховния административен съд, осмо отделение. В случая се оспорва “ писмо на публичния изпълнител при ТД на НАП – В.Тръново, офис Монтана изх. № С 250012-178-0019385/05.11.2025 г., решение № 169/27.11.2025 на директора на ТД на НАП В.Търново .“ и се иска спиране на изпълнението по ИД № 121400000242/2014 г. до приключване на съдебното производство. Частната жалбоподателка М. се явява трето лице по смисъла на закона, но същата оспорва писмо, което не засяга пряко нейни права или законни интереси, а има уведомителен характер. В конкретния случай не е налице предприето действие - издадено разпореждане от публичния изпълнител, с което да е отказал спиране на изпълнението. От разпоредбите на чл. 222, ал. 1 и чл. 222а, ал. 1 ДОПК следва, че не съдът, а публичният изпълнител е оправомощен да спре изпълнението с нарочно разпореждане при наличие на предвидените в тях предпоставки, респ. директорът на съответната ТД на НАП – чл. 266, ал. 1 от с.з., като на съдебно обжалване подлежи решението на последния, на основание чл. 268, ал. 1 ДОПК. Следователно, съдът не е компетентен да постанови спиране на образувано изпълнително производство. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,